Гладстоун кимна.
— Направете го незабавно.
Тя се обърна към екрана и останалите сториха същото. Усещайки мълчанието, мониторите в помещението усилиха високоговорителите и за пореден път можехме да чуем победните викове, писъците за помощ и спокойното изреждане на позиции, посоки на стрелба и команди.
Най-близката стена беше прожекция на живо от фотонния кораб КХ „Н’Джамена“, който търсеше оцелели сред купищата останки от Бойна група В. 5. Повреденият фотонен кораб към който се приближаваше, увеличен хиляда пъти, приличаше на пръснал се отвътре нар, чиито семки и червена кора бавно се премятаха в облак от парчета, газове, замръзнали летливи вещества, милиони микроелектронни части, измъкнати от техните гнезда, хранителни припаси, бъркотия от снаражение и много, много трупове, разпознаваеми от време на време по марионетното размахване на ръце и крака. Лъчът на прожектора на „Н’Джамена“ — с десетметрова широчина след кохерентния си скок от трийсет и две хиляди километра — играеше по сгрените от звездите замръзнали останки и фокусираше отделни предмети, страни и лица. По някакъв ужасен начин, гледката беше страшно красива. Отразената светлина правеше лицето на Гладстоун много по-старо.
— Адмирале — каза тя, — нормално ли е роякът да чака, докато Спецчаст 87.2 се прехвърли в системата? Сингх докосна брадата си.
— Питате, дали не е било капан, г. президент?
— Да.
Адмиралът погледна колегите си, а после и Гладстоун.
— Мисля, че не. Ние смятаме… аз смятам… че когато прокудените са видели силата на бойната ни ангажираност, са реагирали естествено. Това обаче означава, че са напълно решени да завладеят системата на Хиперион.
— Могат ли да го направят? — попита Гладстоун, все още вперила очи в премятащите се останки над нея. Тялото на младеж, наполовина в космически костюм и наполовина извън него, се премяташе към камерата. Изхвръкналите очи и дробове се виждаха ясно.
— Не — отвърна адмирал Сингх. — Могат да ни залеят с кръв. Дори могат да ни отблъснат в плътна отбрана около самия Хиперион. Но не могат да ни победят или да ни прогонят.
— Или да унищожат телепортатора? — Гласът на сенатор Ришо беше напрегнат.
— Нито да унищожат телепортатора — отвърна Сингх.
— Той е прав — рече генерал Морпурго. — Залагам професионалната си кариера за това.
Президентът се усмихна и се изправи. Другите, включително и самият аз, побързахме да я последваме.
— Вече сте я заложили — меко каза на Морпурго Гладстоун. — Вече сте я заложили. — Тя се огледа. — Ще се срещнем тук, когато събитията го изискват. Г. Хънт ще бъде връзката ми с вас. Междувременно, дами и господа, работата на правителството ще продължи. Довиждане.
Докато другите излизаха, аз отново седнах и накрая останах сам в помещението. Високоговорителите пак се усилиха. По една от лентите крещеше мъж. Чуваше се безумен смях. Навсякъде около мен на черния фон бавно се движеха звезди и светлината им студено се отразяваше в останките и развалините.
Правителственият дом беше построен във формата на Давидова звезда и в центъра й, скрита от ниски стени и стратегически засадени дървета, имаше градина: по-малка от официалните акри цветя в Еленовия парк, но не по-малко красива. Разхождах се там, под спускащата се нощ и преливащото в златисто синьо-бяло небе на Тау Сети, когато към мен приближи Мейна Гладстоун.
Известно време вървяхме заедно в мълчание. Забелязах, че е сменила костюма си с дълга роба от тези, които носят благородните матрони на Патауфа — широка и надиплена, покрита със сложни тъмносини и златисти мотиви, които почти съответстваха на помръкващото небе. Ръцете на Гладстоун бяха потънали в скрити джобове, широките ръкави шумоляха от ветреца, а краят на дрехата се влачеше по млечнобелите плочи на пътеката.
— Оставихте ги да ме разпитат — казах аз. — Любопитен съм защо.
Гласът на Гладстоун беше уморен.
— Те не предаваха. Нямаше опасност информацията да изтече.
Усмихнах се.
— Все пак вие им позволихте да ме подложат на всичко това.
— Службата за сигурност искаше да разбере за тях толкова, колкото щяха сами да разкрият за себе си.
— За сметка на каквото и да е… неудобство… от моя страна — допълних аз.
— Да.
— А Службата за сигурност знае ли за кого са работили?