— Не съм творение на никоя култура — отново настоях аз. — Не съм благословен с наивитета на неволните творци, нито съм прокълнат от ужасното осъзнаване на творенията им.
— Генетично, вие сте истински човек — рече Гладстоун. Това не беще въпрос. И аз не отговорих.
— Твърди се, че Иисус Христос е бил истински човек — продължи тя. — И същевременно истински Бог. Пресечна точка на човешката природа и божествеността.
Удивих се от споменаването на тази стара религия. Християнството беше изместено първо от дзен-християнството, после от дзен-гностицизма, а след това от стотина по-жизнеспособни геологии и философии. Родният свят на Гладстоун не беше хранилище на отхвърлени вярвания и аз реших — и се надявах — че президентът също не бе такава.
— Ако е бил истински човек и истински Бог — отвърнах аз, — тогава аз съм неговият антиматериален образ.
— Не — възрази Гладстоун, — мисля, че това е Шрайка, срещу когото са се изправили вашите приятели поклонници.
Зяпнах я. За пръв път споменаваше Шрайка пред мен, въпреки факта, че знаех — а тя знаеше, че аз знаех — че планът, в резултат на който консулът беше отворил Гробниците на времето и бе освободил чудовището, е бил неин.
— Навярно и вие трябваше да отидете на това поклонничество, г. Севърн — рече президентът.
— В известен смисъл — отвърнах, — аз съм там. Гладстоун махна с ръка и вратата към частния й апартамент се отвори.
— Да, в известен смисъл сте там — каза тя. — Но ако жената, която носи вашия аналог, бъде разпната на легендарното трънено дърво на Шрайка, ще страдате ли и вие цяла вечност в сънищата си?
Нямах отговор на този въпрос, затова застанах там, без да кажа нищо.
— Ще поговорим на сутринта след съвещанието — завърши Мейна Гладстоун. — Лека нощ, г. Севърн. Приятни сънища.
8.
Мартин Силенъс, Сол Уайнтрауб и консулът залитат нагоре по дюните към Сфинкса, докато Брон Ламиа и Федман Касад се връщат с тялото на отец Хойт. Уайнтрауб се загръща здраво в пелерината си, опитвайки се да скрие бебето от яростта на шибащия пясък и светкавиците. Той гледа как Касад слиза от дюната. Дългите крака на полковника са черни и карикатурни на фона на наелектрифицирания пясък, ръцете на Хойт висят и леко се поклащат при всяко плъзване, при всяка крачка.
Силенъс крещи, но вятърът отвява думите. Брон Ламиа посочва към една от палатките, все още устояваща на бурята, която бе съборила или отвяла останалите. Скупчват се около палатката на Силенъс. Последен идва полковник Касад, който внимателно внася тялото. Вътре виковете им могат да се чуят над плющенето на фибропластмасовото платнище и напомнящия раздиране на хартия пукот на светкавиците.
— Мъртъв ли е? — вика консулът и смъква наметалото, което Касад е увил около голото тяло на Хойт. Кръстоидите греят с розова светлина.
Полковникът посочва към датчиците, които мигат на повърхността на прилепения до гърдите на свещеника медицински пакет от ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ. Лампичките светят в червено, освен жълтото премигване на животоподдържащите влакна и възли. Главата на Хойт се претъркулва назад и сега Уайнтрауб вижда стоногия шев, който свързва разрязаното гърло.
Сол Уайнтрауб се опитва да напипа пулса с ръка, но не го намира. Той се навежда напред и допира ухо до гърдите на свещеника. Не чува сърцето, но червеникавата подутина на кръстоида излъчва горещина до бузата на учения. Той поглежда към Брон Ламиа.
— Шрайка ли?
— Да… струва ми се… не зная. — Тя посочва към древния пистолет, който все още държи в ръка. — Изпразних пълнителя. Дванайсет изстрела в… каквото и да беше това.
— Видя ли го? — пита полковника консулът.
— Не. Влязох в помещението десет секунди след Брон, но не видях нищо.
— Ами шибаните ти войнишки уредченца? — подхвърля Мартин Силенъс. Той се е наместил в задната част на палатката и се е свил почти като плод в утроба. — Нищо ли не показаха всичките онези лайна от ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ?
— Не.
От медицинския пакет прозвучава тих сигнал и Касад изважда изпод колана си нов плазмен патрон, вкарва го в отвора на пакета и сяда обратно със свити под себе си крака, като спуска визьора си, за да погледне навън през отвора на палатката. Гласът му е изменен от говорителя на шлема.
— Загубил е повече кръв, отколкото можем да му прелеем тук. Някой друг да носи инвентар за първа помощ? Уайнтрауб тършува в раницата си.
— Имам основен комплект. Обаче не стига за това. Каквото и да му е разсякло гърлото, е прерязало всичко.
— Шрайка — прошепва Мартин Силенъс.
— Няма значение — казва Ламиа и се обгръща с ръце, за да спре треперенето на тялото си. — Трябва да намерим помощ за него. — Тя поглежда към консула.