— Вие разбирате, г. Севърн, че за нашите цели би било по-удобно да ви упоим със същия наркотик на истината, който използваха вашите приятели Филомел и да ви свържем с подозвучители, за да разполагаме с по-постоянен доклад за събитията на Хиперион.
Отвърнах на усмивката й.
— Да — казах аз, — това би било по-удобно. Но за вас изобщо не би било удобно, ако се изплъзна в Техноцентъра по инфосферата и ви оставя само тялото си. И ще направя точно това, ако върху мен отново бъде упражнено насилие.
— Разбира се — рече Гладстоун. — Точно това бих направила и аз при подобни обстоятелства. Кажете ми, г. Севърн, как е в Техноцентъра? Как е в това далечно място, което всъщност обитава съзнанието ви?
— Оживено — отвърнах аз. — Искахте ли да ме видите за нещо друго днес?
Гладстоун отново се усмихна и аз почувствах, че усмивката й е истинска, а не политическото оръжие, което тя използваше така добре.
— Да — кимна президентът. — Имах нещо друго наум. Бихте ли желал да отидете на Хиперион? На истинския Хиперион?
— На истинския Хиперион ли? — глупаво повторих аз. Почувствах как пръстите на краката и ръцете ми пламват, когато ме заля странно усещане за възбуда. Съзнанието ми можеше наистина да обитава Техноцентъра, но тялото и мозъкът ми бяха прекалено човешки, прекалено податливи на адреналин и други произволни вещества.
Гладстоун кимна.
— Милиони хора искат да отидат там. Да се телепортират на нещо ново. Да наблюдават войната отблизо. — Тя въздъхна и премести работното си тефтерче. — Идиотите. — Вдигна поглед към мен и кафявите й очи бяха сериозни. — Но аз искам някой да отиде там и лично да ми докладва. Тази сутрин Лейт ще използва един от новите военни телепортаторни терминали и си мислех, че бихте могъл да се присъедините към него. Може да няма време да слезете на самия Хиперион, но ще бъдете в системата.
Дойдоха ми наум няколко въпроса и първият от тях ме смути.
— Ще бъде ли опасно?
Гладстоун не измени нито изражението, нито тона си.
— Възможно е. Макар че ще бъдете далеч зад фронта и че Лейт има изрични инструкции да не излага себе си… или вас… на какъвто и да е очевиден риск.
„Очевиден риск“ — помислих си аз. Но колко ли не толкова очевидни рискове имаше в зоната на войната, близо до свят, на който свободно бродеше създание като Шрайка?
— Да — отвърнах аз. — Ще отида. Но има едно нещо…
— Да?
— Трябва да разбера защо искате да отида. Струва ми се, че ако просто искате да съм връзката ви с поклонниците, поемате излишен риск, като ме пращате.
Гладстоун кимна.
— Г. Севърн, вярно е, че връзката ви с поклонниците… макар и донякъде тънка… представлява за мен интерес. Но също е вярно, че се интересувам от наблюденията и преценките ви. От вашите наблюдения.
— Но аз съм нищо за вас — възразих. — Не знаете на кого другиго съм в състояние да докладвам, съзнателно или не. Аз съм създание на Техноцентъра.
— Да — съгласи се Гладстоун, — но също можете да сте най-безпристрастната личност на Тау Сети Сентър в този момент, а навярно и в цялата Мрежа. Освен това наблюденията ви са виждания на отличен поет, на човек, чийто гений уважавам.
Излаях някакво подобие на смях.
— Той е бил гений. Аз съм подобие. Търтей. Карикатура.
— Сигурен ли сте? — попита Мейна Гладстоун.
Разперих ръце.
— Не съм написал и един стих през десетте месеца, откакто съм жив и съзнавам този странен задгробен живот — казах аз. — Не мисля в стихове. Това не е ли достатъчно доказателство, че този възстановителен проект на Техноцентъра е измама? Дори фалшивото ми име е обида за човек, безкрайно по-талантлив, отколкото аз изобщо мога да бъда… Джоузеф Севърн беше сянка в сравнение с истинския Кийтс, но аз петня името му, като го използвам.
— Това може и да е вярно — изрече замислено Гладстоун. — А може и да не е. Така или иначе, ви моля да отидете с г. Хънт на това кратко пътуване до Хиперион. — Тя замълча. — Не сте… длъжен… да го сторите. Вие дори не сте гражданин на Хегемонията. Но бих се радвала, ако отидете.
— Ще отида — отново отвърнах аз, чувайки собствения си глас сякаш от разстояние.
— Много добре. Ще ви трябват топли дрехи. Не носете нищо, което може да се разхлаби или да смути свободното падане, макар че няма голяма вероятност да се сблъскате с това. Ще се срещнете с г. Хънт в основния телепортаторен възел на Правителствения дом след… — тя хвърли поглед към инфотерма си — …дванайсет минути.
Кимнах и се обърнах да си вървя.
— А, г. Севърн…
Спрях на вратата. Възрастната жена зад бюрото изведнъж ми се стори доста дребна и много уморена.