— Благодаря ви, г. Севърн — каза тя.
Вярно беше, че милиони искаха да се телепортират в зоната на войната. Всеобема беше изпълнен с петиции, аргументи за допускане на телепортиране на цивилни граждани на Хиперион, молби от туристически агенции за провеждане на кратки екскурзии и искания от планетарни политици и представители на Хегемонията да бъдат допуснати в системата на „мисии за събиране на факти“. Всички подобни молби бяха отхвърляни. Гражданите на Мрежата — особено тези с власт и влияние — не бяха свикнали да им се отказва достъп до нови изживявания, а за Хегемонията цялата война си оставаше едно от малкото все още неизпитвани изживявания.
Но кабинетът на президента и органите на ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ оставаха непреклонни: никакво цивилно или неупълномощено телепортиране в системата на Хиперион, никакво нецензурирано отразяване на новините. В епоха, в която нямаше недостъпна информация, нито пък се забраняваше каквото и да било пътуване, подобно изключение беше вбесяващо и дразнещо.
Срещнах се с г. Хънт до правителствения телепортаторен възел след като показах пропуска си на повече от десетина пропускателни пункта на Службата за сигурност. Хънт носеше черни вълнени дрехи, неукрасени, но напомнящи за униформите на ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ, които се виждаха навсякъде в тази част на Правителствения дом. Бях разполагал с малко време за преобличане и се върнах в апартамента си само, за да грабна широка жилетка с много джобове, в които да държа материалите за рисуване и един 35-милиметров видеонокъл.
— Готов ли сте? — попита Хънт. Напомнящото му на хрътка лице не изглеждаше очаровано да ме види. Помощникът носеше обикновена черна пътна чанта.
Кимнах.
Хънт махна на транспортния техник от ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ и се появи искрящ едновремеви портал. Знаех, че устройството е настроено за нашите ДНК-модели и че няма да пропусне никой друг. Хънт си пое дъх и влезе. Гледах как живачната повърхност на портала се набръчква след преминаването му, като поток, възвръщащ спокойствието си след съвсем лек повей на вятъра и после влязох самият аз.
Мълвеше се, че оригиналните телепортаторни прототипи не са предизвиквали никакви усещания по време на прехвърлянето и че ИИ и хората конструктори са променили устройството, добавяйки онова леко изтръпващо, заредено с озон чувство, за да предизвикат у пътуващия Усещането за пътуване. Каквато и да беше истината, когато излязох от портала, спрях и се огледах, кожата ми все още беше леко напрегната.
Странно е, но е вярно, че бойни космически кораби се изобразяват във фантастиката, киното, холосите и симулациите от повече от осемстотин години. Още преди човечеството да напусне Старата Земя само с преустроени атмосферни самолети, земните плоскообразни филми бяха показвали епични космически битки и огромни междузвездни дреднаути с невероятно въоръжение, които пронизваха космоса като цели градове с аеродинамична форма. Дори пороят от последните военни холоси след битката на Бреша представяше огромни флоти, водещи бой от разстояние, което двама съхопътни войника биха намерили за клаустрофобично. Корабите отиваха на таран, запалваха се и изгаряха като древногръцки триери, наблъскани в протоците на Артемизий.
Затова не беше за чудене, че сърцето ми силно туптеше и дланите ми бяха малко влажни, когато стъпих на флагманския кораб на флотата, в очакване да се кача на широкия мостик на боен кораб като от холосите, с гигантски екрани, изпълнени с вражески кораби, виещи аларми, отрупани над тактическите командни пултове командири със сбръчкани лица, а подът се накланя ту наляво, ту надясно.
Заедно с Хънт стояхме в нещо, което можеше да е тесен коридор в електростанция. Навсякъде се виеха тръби, маркирани с различни цветове, а разположените на еднакви интервали дръжки и херметични отвори предполагаха, че наистина сме в космически кораб. Дискове и интерактивни екрани показваха, че коридорът служи и за някакви други цели, освен за минаване, но у нас предизвикваше общо усещане за клаустрофобия и примитивна техника. Наполовина очаквах да видя жици, излизащи от електрическите възли. Коридорът ни се пресичаше от вертикална шахта, а през вратите се виждаха други тесни, объркани проходи.
Хънт погледна към мен и леко сви рамене. Зачудих се дали беше възможно да не сме се телепортирали там, където трябваше.
Преди някой от нас да бе казал каквото и да било, от един от страничните коридори се появи млад мичман от ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ: космос в черна бойна униформа, отдаде чест на Хънт и каза:
— Добре дошли на КХ „Хебриди“, господа. Адмирал Нашита ме помоли да ви предам неговите поздрави и да ви поканя в бойния контролен център. Последвайте ме, моля. — С тези думи младият мичман се обърна, хвана се за една скоба и се изтегли в тясната вертикална шахта.