Выбрать главу

— Приятно ми е, че отделихте време да посетите планетата — каза на Хънт генерал-губернаторът. — Имам да съобщавам на президента няколко неща.

— Затова сме тук — рече Хънт. Той примижа от дъжда. — Разполагаме с около час. Има ли някъде място, където да се поизсушим?

Устата на генерал-губернатора се разтегли в младежка усмивка.

— Целият район тук е истинска лудница, дори и в 0520 ч., а консулството е под обсада. Но знам едно място. — Той посочи към плъзгача.

Щом тръгнахме, забелязах два плъзгача на морската пехота, които ни ескортираха, но все пак се изненадах, че генерал-губернаторът на един протекторатен свят кара своя собствена кола и че няма постоянни телохранители. После си спомних какво разказа консулът за Тео Лейн на другите поклонници — за енергията и скромността на младия мъж.

Докато излитахме от космодрума и се понасяхме към града, слънцето изгря. Осветени отдолу, ниските облаци заблестяха, хълмовете на север заискриха в яркозелено, лилаво и ръждивочервено, а ивицата небе под облаците на изток спираше дъха със зелените и лазурните си багри, които помнех от сънищата си. „Хиперион“ — помислих си аз и почувствах как гърлото ми се стяга от напрежение и възбуда.

Облегнах глава на перспексовия балон, по който се стичаха вадички дъжд и разбрах, че част от шемета и объркването, които чувствах в този миг, се дължеше на отслабването на фоновия контакт с инфосферата. Връзката все още съществуваше, осъществявана предимно по микро вълновите и векторните канали, но беше по-слаба от всякога досега — ако инфосферата бе море, в което плувах, сега се намирах в плитчини. Навярно отливът би бил по-сполучлива метафора, защото водата стана още по-плитка, когато напуснахме зоната на космодрума и примитивната му микросфера. Насилих се да се съсредоточа върху това, което обсъждаха Хънт и генерал-губернаторът.

— Виждате колибите и копторите — каза Лейн и леко наклони машината, за да получим по-добър изглед към хълмовете и долините, отделящи космодрума от предградията на столицата.

Колиби и коптори бяха прекалено меки думи за ужасната купчина фибропластмасови панели, парчета брезент, кашони и енергиен дунапрен, която покриваше хълмовете и дълбоките каньони. Нещо, което очевидно някога е било единайсет-дванайсеткилометров път от града до космодрума през гористи хълмове, сега представляваше гола земя — дърветата бяха изсечени за отопление и построяване на колибите, ливадите бяха превърнати в пустинни мочурища и цял град от седем-осемстотин хиляди бежанци покриваше всички по-равни участъци. Дим от хиляди огньове се издигаше към облаците и аз виждах навсякъде движение, тичащи босоноги дечурлига, жени, носещи вода от потоците, които трябва да бяха ужасно замърсени, мъже, наклякали по полето и чакащи на опашка пред набързо построени нужници. Забелязах, че и от двете страни на магистралата са издигнати високи огради от бодлива тел и бариери от лилаво задържащо поле, а приблизително на всеки километър се виждаха военни пропускателни пунктове. Дълги колони от наземни машини и плъзгачи на ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ в камуфлажен цвят се движеха и в двете посоки по магистралата и ниските равнища на въздушните пътища.

— …повечето от бежанците са местни — обясняваше генерал-губернатор Лейн, — макар че има хиляди изгонени земевладелци от южните градове и големите плантации за фибропластмаса на Аквила.

— Дошли са тук, защото смятат, че прокудените ще нахлуят ли? — попита Хънт. Тео Лейн погледна към помощника на Гладстоун.

— Първоначално настана паника при мисълта, че Гробниците на времето се отварят — отвърна той. — Хората бяха убедени, че Шрайка идва за тях.

— А така ли беше? — попитах аз. Младият мъж се извърна на мястото си, за да ме погледне.

— Третият легион на Силите за самоотбрана замина на север преди седем месеца — отвърна той. — И не се върна.

— Казахте, че отначало са бягали от Шрайка — рече Хънт. — Защо са дошли и другите?

— Чакат евакуацията — отвърна Лейн. — Всички знаят какво сториха… прокудените… и войските на Хегемонията… с Бреша. Те не искат да бъдат тук, когато това стане и с Хиперион.

— Вие разбирате, че ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ смятат евакуацията за съвсем крайна мярка, нали? — попита Хънт.