Лейт Хънт се наведе напред и напрегнато се загледа как повечето сенатори се изправят, за да аплодират Гладстоун. Овациите отекнаха във високия таван и ни заляха в галерията на вълни. Повечето сенатори. Видях, че Хънт брои онези, които останаха седнали, някои със скръстени ръце, а мнозина — видимо намръщени. Войната беше започнала преди по-малко от два дни и вече се надигаше опозиция… първо от колониалните светове, страхуващи се за собствената си безопасност, докато ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ бяха пренасочени към Хиперион, а сетне от противниците на Гладстоун — каквито тук имаше много, тъй като никой не остава на власт толкова дълго, колкото нея, без да си създаде врагове — и накрая от членовете на собствената й коалиция, които смятаха войната за глупост, пречеща на безпрецедентния просперитет.
Гледах как президентът напуска подиума, стиска ръцете на председателстващия и на младия говорител, после тръгва по централната пътека — като докосва и разговаря с мнозина с познатата усмивка на уста. Видеоноклите на Всеобема я следваха и аз почувствах как напрежението на мрежата за дебати нарастна, когато милиарди гласове започнаха да изразяват мнението си на интерактивните равнища на мегасферата.
— Сега трябва да се срещна с нея — рече Хънт. — Знаете ли, че сте поканен на официална вечеря във „Върхарите“?
— Да.
Хънт леко поклати глава, сякаш не можеше да разбере защо президентът иска да съм около нея.
— Ще се проведе късно и ще бъде последвана от среща с ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ: командване. Тя иска да присъствате и на двете.
— Ще бъда там — отвърнах аз. Хънт спря на вратата.
— Имате ли да правите нещо в Правителствения дом до вечерята?
Усмихнах му се.
— Ще работя по портретите си — казах. — После може би ще се поразходя в Еленовия парк. След това… не зная… може и да подремна.
Хънт отново поклати глава и забързано излезе.
13.
Първият изстрел не улучва Федман Касад с по-малко от метър. Той разцепва камъка, покрай който минава полковникът и мъжът избягва, преди взривът да го достигне претъркулва се в търсене на прикритие с изцяло активиран камуфлажен полимер, с включена броня, с приготвена щурмова пушка и с визьор, настроен на пълен прицел. Касад остава легнал за един продължителен миг, усеща как сърцето му бие и оглежда хълмовете, долината и Гробниците за каквато и да е следа от топлина или движение. Нищо. Той се усмихва зад черното огледало на визьора си.
Който и да беше стрелял срещу него, не бе искал да улучи, сигурен беше в това. Бяха използвали стандартна пулсова мълния, възпламенявана от 18-милиметров патрон и ако стрелецът не беше на повече от десет километра разстояние… нямаше начин да пропусне
Касад се изправя, затичва се към убежището на Нефритената гробница и вторият изстрел го уцелва в гърдите, като го отхвърля назад.
Този път той изсумтява, претъркулва се встрани и се насочва към входа на Нефритената гробница, активирайки всичките си сензори. Вторият изстрел беше с оръжеен куршум. Който и да си играе с него, използва многоцелева щурмова пушка от ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ, подобна на неговата. Според Касад, нападателят знае, че е в телесна броня, знае че куршумът не е ефективен от каквото и да е разстояние. Но многоцелевата пушка има и други възможности и ако следващият етап на играта включва унищожителен лазер, Касад е загубен. Той се хвърля във вратата на гробницата.
Сензорите му все още не засичат никаква топлина или движение, освен червено-жълтите образи на стъпките на другите поклонници, бързо изстиващи там, откъдето преди няколко минути бяха влезли в Сфинкса.
Касад използва тактическите си импланти, за да включи изображенията и бързо преглежда свръхчестотните и оптическите комуникационни канали. Нищо. Той увеличава изображението на долината стократно, отчита вятъра и пясъка и активира индикатора за движещи се цели. Не помръдва нищо по-голямо от насекомо. Полковникът праща радарни, звукови и лорфоимпулси, за да предизвика снайпериста да стреля по тях. Нищо. Връща тактическите изображения на първите два изстрела и се появяват сини балистични следи.