Първият изстрел е дошъл откъм Града на поетите, повече от четири клика на югозапад. Вторият, по-малко от десет секунди по-късно, идваше откъм Кристалния монолит, почти цял клик надолу по долината на североизток. Логиката твърди, че стрелците трябва да са двама. Касад е сигурен, че е само един. Той настройва скалата на дисплея. Вторият изстрел е дошъл високо от Монолита, поне от трийсет метра височина на отвесната фасада.
Касад се извръща, засилва увеличението и се втренчва в нощта и в последните следи от пясъчно-снежната буря към огромната постройка. Нищо. Никакви прозорци, никакви процепи, никакъв отвор.
Само милиардите колоидни частици, останали във въздуха от бурята, му позволяват да зърне лазера за стотна от секундата. Касад вижда зеления лъч, след като го уцелва в гърдите. Той се претъркулва назад във входа на Нефритената гробница, чудейки се дали зелените стени ще неутрализират донякъде още по-зеленото светлинно копие, докато свръхпроводниците в бойната му броня излъчват топлина във всички посоки, а тактическият му визьор му казва това, което вече знае: изстрелът е дошъл високо от
Кристалния монолит.
Касад усеща болката, ужилила гърдите му и поглежда надолу тъкмо навреме, за да види как от петсантиметровата дупка на бронята върху пода капят стопени нишки. Единствено лазерният пласт го бе спасил. Под костюма от тялото му капе пот и той вижда стените на гробницата буквално да се нажежават от топлината, която е отделила бронята му. Биомониторите сигнализират за внимание, но сериозни проблеми няма, сензорите на костюма докладват за някаква повреда във веригата, но тя е поправима, а оръжието му все още е заредено и функциониращо.
Касад обмисля положението. Всички Гробници са безценно археологическо съкровище, съхранено за вековете, като дар за бъдещите поколения, дори да се движат назад във времето. Би било престъпление от междупланетен мащаб, ако полковник Федман Касад постави собствения си живот над съхранението на такива безценни артефакти.
— Майната му — прошепва Касад и се претъркулва в огнева позиция.
Той изстрелва лазерен лъч по фасадата на Монолита, докато кристалът не се стопява и потича. После изпраща високоексплозивни пулсови мълнии в сградата на десетметрови интервали, като започва от върха. Хиляди огледални отломки политат в нощта, бавно се премятат към дъното на долината и оставят върху фасадата дупки, грозни като липсващи зъби. Касад отново превключва на широколъчева кохерентна светлина, помита вътрешността през дупките и се ухилва зад визьора си, когато нещо избухва в пламъци на няколко етажа. Полковникът изстрелва ЛВЕЕ-та — лъчи от високоенергийни електрони, — които прорязват Монолита и пробиват съвършено конич-ни четиринайсетсантиметрови тунели на разстояние от половин километър в скалните стени на долината. Изстрелва осколъчни гранати, които избухват на десетки хиляди иглички, след като проникват през кристалната фасада на Монолита. Пуска непериодични лазерно-пулсови откоси, които биха ослепили всеки или всичко, което гледа в неговата посока откъм сградата. Изстрелва самонасочващи се по телесната топлина жила във всеки отвор на разбитата фасада.
Касад се претъркулва назад в отвора на Нефритената гробница и вдига визьора си. Пламъците от горящата кула се отразяват в хилядите кристални отломки, пръснати из долината. Дим се издига в нощта — вятърът внезапно е спрял. Дюните блестят с яркочервено сияние от пламъците. Въздухът изведнъж се е изпълнил със звука на вятъра, който звънти в постоянно отчупващите се парчета кристал, някои от които висят на дълги нишки от стопено стъкло.
Касад изхвърля изчерпаните енергийни пачки и изпразнените ленти с амуниции, заменя ги с нови от колана си и се претъркулва по гръб, поемайки от по-хладния въздух, който навлиза през отворената врата. Не храни никакви илюзии, че е убил стрелеца.
— Монита — прошепва Федман Касад. Той затваря очи за миг, преди да продължи.
Монита беше дошла за пръв път при Касад в Азенкур в късното октомврийско утро на 1415 г. сл. Хр. Полето беше пълно с мъртви француз-и и англичани, в гората се криеха отделни врагове и един от тях щеше да излезе победител, ако не му бе помогнала високата жена с къса коса и очи, които той никога нямаше да забрави. След общата си победа, все още облени в кръвта на убития рицар, Касад и жената се бяха любили в гората.