Генерал Морпурго от ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ: сухопътни войски изсумтя нещо, което трябваше да е смях.
— Перспективата на художника ли? При цялото ми дължимо уважение, г. президент, какво, по дяволите, означава това?
Гладстоун се усмихна. Вместо да отговори на генерала, тя отново се обърна към мен.
— Какво мислите за преминаването на армадата, г. Севърн?
— Прилична е — отвърнах аз.
Генерал Морпурго отново изпръхтя.
— Прилична ли? Пред очите му е най-голямото съсредоточаване на космическа огнева мощ в историята на галактиката, а той я нарича „прилична“? — Военният се обърна към свой колега и поклати глава. Усмивката на Гладстоун не се беше поколебала.
— Ами войната? — попита ме тя. — Имате ли някакво мнение за опита ни да избавим Хиперион от варварските прокудени?
— Глупаво е — отвърнах аз.
В стаята стана съвсем тихо. Текущото гласуване на живо по Всеобема показваше 98% одобрение на решението на президент Гладстоун да се сражава, а не да отстъпи колониалната планета Хиперион на прокудените. Политическото бъдеще на Гладстоун зависеше от положителния изход от конфликта. Мъжете и жените в това помещение представляваха оръдието във формулирането на политиката, в решението за нападение и в разработването на плана. Мълчанието продължи прекалено дълго.
— Защо да е глупаво? — меко попита Гладстоун. Махнах с дясната си ръка.
— Хегемонията не е воювала от основаването си преди седем столетия — отвърнах аз. — Глупаво е да се изпитва принципната й стабилност по този начин.
— Не е воювала! — извика генерал Морпурго. Той сграбчи коленете си с масивните си ръце. — А как, по дяволите, наричате бунта на Гленън-Хайт?
— Бунт — отвърнах аз. — Безредици. Полицейска акция.
Сенатор Колчев показа зъбите си в усмивка, в която не се долавяше веселост. Произхождаше от Лусус и беше само мускули.
— Действия на флотата — каза той, — половин милион загинали, две дивизии на ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ, сражавали се повече от година. Далеч е от полицейска акция, синко.
Не отвърнах нищо.
Лейт Хънт, по-възрастен мъж с туберкулозен вид, когото инфосферата докладва като най-близък помощник на Гладстоун, прочисти гърлото си.
— Но това, което казва г. Севърн, е интересно. В какво виждате разликата между… хм… един конфликт и войните на Гленън-Хайт, сър?
— Гленън-Хайт е бил бивш офицер от ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ — отвърнах аз, съзнавайки, че казвам очевидни неща. — Прокудените са неизвестна величина от векове. Бунтовническите сили са били познати, потенциалът им — лесно измерим, а рояците на прокудените са извън Мрежата отпреди Хеджира. Гленън-Хайт е останал в Протектората, нападайки планети на не повече от два месеца време-дълг от Мрежата, докато Хиперион е на три години от Парвати, където се намира най-близкият телепортатор.
— Смятате ли, че не сме мислили за това? — попита генерал Морпурго. — Ами битката за Бреша? Вече сме се сражавали там с прокудените. Това не беше… бунт.
— Тишина, моля — каза Лейт Хънт. — Продължавайте, г. Севърн. Отново свих рамене.
— Основната разлика е, че в този случай си имаме работа с Хиперион — заявих аз.
Сенатор Ришо, една от присъстващите жени, кимна, сякаш с това изцяло бях обяснил идеята си.
— Страхувате се от Шрайка — заключи тя. — Да не принадлежите към църквата на Последното изкупление?
— Не — отвърнах. — Не съм член на култа към Шрайка.
— Какъв сте тогава? — попита Морпурго.
— Художник — излъгах аз.
Лейт Хънт се усмихна и се обърна към Гладстоун.
— Съгласен съм, че ни е необходимо отрезвяването на тази гледна точка, г. президент — рече той, като посочи към прозореца и холоизображенията с все още аплодиращите тълпи, — но преди нашият приятел-художник да постави тези въпроси, те бяха изцяло обсъдени и анализирани.
Сенатор Колчев си прочисти гърлото.
— Не обичам да споменавам очевидното, когато изглежда всички сме решени да го пренебрегваме, но дали този… господин… притежава съответния пропуск от службата за сигурност, необходим при подобна дискусия?
Гладстоун кимна и се усмихна така, както се бяха опитвали да я представят толкова много карикатуристи.
— Г. Севърн е упълномощен от Министерството на изкуствата да ми направи поредица скици през следващите няколко дни или седмици. Теорията е, струва ми се, че те ще имат някакво историческо значение и могат да бъдат използвани за нарисуваното на официален портрет. Във всеки случай, г. Севърн има златен пропуск на равнище „Т“ и свободно можем да разговаряме пред него. Също искам да заявя, че оценявам откровеността му. Навярно пристигането му служи, за да обяви края на срещата ни. Ще се видя с всички ви във Военния салон в 0800 ч. утре сутринта, точно преди флотата да се прехвърли в космоса на Хиперион.