— Ами, да — отвърна той, — учението на Св. Тейлхард пише за еволюция към точката Омега.
— Точката Омега сходна ли е с нашата дзен-гностична идея за практическо сатори? — попита Судет Чиър.
Монсиньор Едоуард замислено погледна супата си, сякаш в този момент беше по-важна от разговора.
— Всъщност, не е много сходна — отвърна той. — Св. Тейлхард е чувствал, че целият живот, всяко равнище на органично съзнание е част от предопределената еволюция към крайното сливане с Божествеността. — Той леко се намръщи. — Позицията на Тейлхард е била променяна много през миналите осем века, но общото е, че разглеждаме Иисус Христос като въплътен пример на това как би могло да изглежда това крайно съзнание върху човешката плоскост.
Прочистих гърлото си.
— Йезуитът Пол Дюре не е ли писал подробно върху хипотезата на Тейлхард?
Монсиньор Едоуард се наведе, за да погледне край Тирена и впи поглед право в мен. Върху това интересно лице се четеше изненада.
— Ами, да — потвърди той, — но съм удивен, че сте запознат с труда на отец Дюре.
Отвърнах на погледа на човека, който бе приятел на Дюре, дори когато беше пратил йезуита в изгнание на Хиперион заради измяна. Спомних си за друг бежанец от Нови Ватикан, младия Ленар Хойт, който лежеше мъртъв в една от Гробниците на времето, докато кръстоидните паразити, носещи мутиралата ДНК и на Дюре, и на самия него, изпълняваха зловещата си цел — възкресяването. Как този отвратителен кръстоид би могъл да се вмести във виждането на Тейлхард и Дюре за неизбежната, милостива еволюция към Божествеността?
Спенсър Рейнълдс очевидно си мислеше, че разговорът е излязъл извън неговата област вече прекалено дълго.
— Въпросът е — каза той и дълбокият му глас заглуши другите разговори около половината маса, — че войната, подобно на религията или на всяко друго човешко усилие, което канализира и организира човешката енергия в такъв мащаб, трябва да изостави инфантилната си погълнатост от буквализма Ding an sich16 — обикновено изразяван чрез робско очарование от саможертвата — и се отдаде на пир в артистичното измерение на собствената си професия. Последният ми проект…
— А каква е целта на вашия култ, монсиньор Едоуард? — попита Тирена Уингрийн-Фийф, като открадна топката на разговора от Рейнълдс без да повишава глас или да сваля погледа си от свещеника.
— Да помогне на човечеството да познае и служи на Бога — отвърна той и довърши супата си с внушително сърбане. Архаичният дребен свещеник погледна към проекцията на съветник Албедо. — Чух слухове, съветник, че Техноцентърът преследва странно сходна цел. Вярно ли е, че се опитвате да създадете свой собствен Бог?
Усмивката на Албедо беше съвършено пресметната да изразява добродушие, без никаква следа от снизходителност.
— Не е тайна, че елементи на Техноцентъра работят от векове, за да създадат поне теоретичен модел на така наречения изкуствен интелект, който да е много над собствените ни бедни интелекти. — Той неодобрително махна с ръка. — Това едва ли е опит за сътворяване на Бог, монсиньор. По-скоро е научен проект, изследващ възможностите, с които първо са се занимавали вашите Св. Тейлхард и отец Дюре.
— Но вие смятате, че е възможно да насочите собствената си еволюция към такова по-висше съзнание, нали? — попита командир Лий, морският герой, който беше слушал внимателно. — Да създадете абсолютен интелект по същия начин, по който ние някога създадохме вашите груби предци от силикон и микрочипове?
Албедо се засмя.
— Страхувам се, че нищо не е толкова просто или грандиозно. И когато казвате „вие“, командире, моля ви, запомнете, че аз съм само личност в един сбор от интелекти, не по-малко различни, отколкото човешките същества на тази планета… всъщност, в самата Мрежа. Техноцентърът не е монолитен. Има толкова много различни философии, вярвания, хипотези — религии, ако щете — колкото и във всяко различно общество. — Той скръсти ръце, сякаш се наслаждаваше на някаква несподелена с другите шега. — Макар че предпочитам да мисля за опита за създаване на Абсолютен Интелект по-скоро като за хоби, отколкото като за религия. Това е нещо по-скоро като да строиш корабчета в бутилка, командире, или да изчисляваш колко ангела ще се съберат върху главичката на една карфица, монсиньор.
Групата учтиво се засмя, с изключение на Рейнълдс, който несъзнателно се мръщеше — несъмнено обмисляше как да възстанови контрола над разговора.