Освен на ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ. Макар че административните служби на ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ са на ТС2, а базите им са пръснати из Мрежата и Протектората, Марс си остава истинският дом на военната организация, в чието сърце се намира военното училище „Олимп“.
Малка група висши военни посрещна малката група висши политици и докато те се въртяха подобно на сблъскали се галактики, аз се приближих до прозореца и погледнах навън.
Коридорът принадлежеше на комплекс, врязан в горната част на планината Олимп и от мястото, където стояхме, на петнайсетина километра височина, човек сякаш можеше да обхване с един-единствен поглед половината планета. Оттук светът беше древният защитен вулкан и илюзията на разстоянието свеждаше пътищата, стария град покрай скалните стени и бедняшките квартали и гори на платото Тарзис до мънички петънца в червения пейзаж, които изглеждаха непроменени още от времето, когато на планетата бе стъпил първият човек, беше я обявил за собственост на една държава на име Япония и веднага я бе фотографирал.
Гледах как изгрява малкото слънце, мислех си: „Това е Слънцето“ и се радвах на невероятната игра на светлината по облаците, които изпълзяваха от мрака иззад безкрайната планина, когато до мен се приближи Лейт Хънт.
— Президентът ще се срещне с вас след заседанието. — Той ми подаде два скицника, които един от помощниците беше донесъл от Правителствения дом. — Разбирате, че всичко, което чуете и видите на това заседание, е строго секретно, нали?
Не приех това твърдение като въпрос.
В каменните стени се отвориха широки бронзови врати и прожектори осветиха пътя до покритото с килим стълбище, водещо до заседателната маса в центъра на просторно, черно помещение, което можеше да е огромна аудитория, потънала в пълен мрак, с изключение на едноединствено, малко осветено островче. Помощниците побързаха да покажат пътя, издърпаха столове и се скриха обратно в сенките. С неохота обърнах гръб на изгрева и последвах групата в залата.
Генерал Морпурго и трима други шефове от ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ лично водеха заседанието. Графиките бяха светлинни години напред от примитивните екрани и холоси, които бях видял в Правителствения дом. Намирахме се в огромно пространство, достатъчно голямо, за да побере всичките осем хиляди кадети и служители, когато се налагаше, но сега по-голямата част от мрака над нас беше изпълнена с първокласни холоси и диаграми с големината на игрище за фрибол. В известен смисъл това предизвикваше страх.
Същото се отнасяше и за самото заседание.
— Ще загубим тази битка в системата на Хиперион — заключи Морпурго. — В най-добрия случай няма да победи никой, прокудените ще бъдат задържани на около петнайсет АЕ от ексцентричната телепортаторна сфера и ще водим война на изтощение — техните малки щурмови кораби ще бъдат постоянен източник на безпокойство. В най-лошия ще трябва да се върнем на отбранителните си позиции, докато евакуираме флотата и гражданите на Хегемонията и да оставим Хиперион в ръцете на прокудените.
— Какво стана със съкрушителния удар, който ни обещахте? — попита сенатор Колчев от мястото си до началото на оформената като диамант маса. — С решителното нападение срещу рояка?
Морпурго прочисти гърлото си и погледна към адмирал Нашита, който се изправи. Черната униформа на командващия ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ: космос предизвикваше илюзията, че в мрака се носи само намръщеното му лице. При тази мисъл изпитах пристъп на deja vu, но върнах погледа си към Мейна Гладстоун, която сега беше осветена от военните карти и цветове, носещи се над нас като холоспектрален вариант на прочутия Дамоклев меч, и отново започнах да я скицирам. Бях оставил настрани скицника си и рисувах със светлинно перо върху мек екранен лист.
— Първо, нашето разузнаване за рояците беше по необходимост ограничено — започна Нашита. Графиките над нас се измениха. — Секретните сонди и широкообхватните разузнавателни кораби не бяха в състояние да ни съобщят цялостния характер на всички единици от миграционната флота на прокудените. Резултатът беше очевидно и сериозно подценяване на действителната бойна сила на този конкретен рояк. Усилията ни да проникнем в отбраната на рояка, като използваме само широкообхватни изтребители и фотонни кораби, не постигнаха успеха, на който се надявахме.
Второ, необходимостта от поддържане на осигурен отбранителен периметър с подобна големина в системата на Хиперион наложи такива изисквания върху двете ни оперативни спецчасти, че по това време беше невъзможно да отделим достатъчен брой кораби за атака.