— Първите археолози са смятали, че това са най-старите Гробници поради недодялаността им — обясни Сол, когато влязоха в първата пещера. Лъчите от прожекторите играеха по камъка, издълбан в хиляди неразгадаеми мотиви. Нито една от пещерите не беше по-дълбока от трийсет-четирийсет метра. Всяка от тях завършваше с каменна стена, зад която сондите и радарите никога не бяха открили нещо друго.
На излизане от третата Пещерна гробница поклонниците седнаха под малката сянка, която успяха да намерят и разделиха водата и протеиновите бисквити от резервните полеви дажби на Касад. Вятърът се беше усилил и сега въздишаше и шептеше през набраздената скала високо над тях.
— Няма да го намерим — каза Мартин Силенъс. — Шибаният Шрайк го е взел.
Сол хранеше бебето с един от последните биберони. Темето на Рахил беше порозовяло от слънцето, въпреки всичките усилия на учения да я пази, докато вървяха навън.
— Може да е в някоя от Гробниците, в които бяхме — обади се той, — ако с нас има части извън времевата фаза. Това е теорията на Арундес. Той смята Гробниците за четириизмерни конструкции в сложни полета през пространство-времето.
— Страхотно — рече Ламиа. — Значи дори и Федман Касад да е тук, няма да го видим.
— Е — каза консулът и с уморена въздишка се изправи на крака, — нека поне да ги огледаме докрай. Остана само една гробница.
Дворецът на Шрайка беше на километър нататък в долината, разположен по-ниско от другите и скрит зад завоя на скалната стена. Сградата бе по-малка от Нефритената гробница, но сложната й структура — ръбове, кули, контрафорси и подпорни колони, хаотично пръснати и в същото време подвластни на строг ред — я караха да изглежда по-голяма, отколкото беше.
Вътрешността на двореца на Шрайка представляваше кънтяща зала с неравен под от хиляди извиващи се, свързани помежду си сегменти, които напомняха на Ламиа за ребра и прешлени на някакво изкопаемо същество. Петнайсет метра над главите им беше куполът, пресечен от десетки хромирани „остриета“, които минаваха през стените и помежду си и стърчаха като стоманени тръни над сградата. Самият материал на купола беше леко тъмен и придаваше на засводеното пространство дълбок, млечен оттенък.
Ламиа, Силенъс, консулът, Уайнтрауб и Дюре започнаха да викат едновременно името на Касад и гласовете им напразно кънтяха и отекваха.
— Нито следа от Касад или Хет Мастийн — заключи консулът, когато излязоха. — Навярно така ще бъде и занапред… ще изчезваме един по един, докато не остане последният.
— И ще се изпълни ли желанието му, както предсказват легендите на култа към Шрайка? — попита Брон Ламиа. Тя седеше върху каменното огнище до двореца на Шрайка и късите й крака висяха във въздуха.
Пол Дюре вдигна лице към небето.
— Не вярвам, че желанието на отец Хойт е било да умре, за да мога аз да живея отново.
Мартин Силенъс хвърли кос поглед към свещеника.
— А какво ще е вашето желание, падре? Дюре не се поколеба.
— Ще поискам… ще се моля… Бог веднъж завинаги да вдигне от човечеството бича на тези две ужасни неща — войната и Шрайка.
Последва мълчание, по време на което се разнасяха далечните въздишки и стонове на ранния следобеден вятър.
— Междувременно — каза Брон Ламиа, — трябва да намерим храна или да се научим да я караме само на въздух. Дюре кимна.
— Защо сте взели със себе си толкова малко запаси? Мартин Силенъс се засмя и високо каза:
Дюре се усмихна, очевидно все още озадачен.
— Всички очаквахме да тържествуваме или да загинем още през първата нощ — поясни консулът. — Не мислехме, че ще стоим дълго тук.
Брон Ламиа се изправи и изтупа панталоните си.
— Аз тръгвам — заяви тя. — Ще мога да донеса дажби за четири-пет дни, ако са полевите консерви или кондензираните храни, които видяхме.
— И аз ще дойда — каза Мартин Силенъс. Настъпи тишина. През седмицата на тяхното поклонничество поетът и Ламиа на пет-шест пъти почти бяха стигали до размяна на удари. Веднъж беше заплашила, че ще го убие. Тя продължително го изгледа.
— Добре — кимна накрая Брон. — Ще спрем при Сфинкса, за да вземем раниците и бутилките за вода.
Групата потегли нагоре по долината, когато сенките на западните скални стени започнаха да се удължават.