Бързи, тъмни щрихи очертаха мрачния фон, който придаде на скицата на Гладстоун повече дълбочина.
— Всъщност, не съм в контакт — възразих аз. — Сънувам за Хиперион това, което вашите векторни предавания потвърдиха като действителни събития. Не мога да общувам с пасивната личност на Кийтс, нито с приемника му или с другите поклонници.
Президент Гладстоун премига.
— Откъде знаете за векторните предавания?
— Консулът разказа на другите поклонници за способността на инфотерма му да предава чрез векторния предавател на кораба му. Каза им го точно преди да се спуснат в долината.
Гласът на Гладстоун издаваше годините й на адвокат, преди да се отдаде на политиката.
— А как реагираха другите на това признание на консула?
Мушнах писалката обратно в джоба си.
— Те знаеха, че сред тях има шпионин — отвърнах аз. — Вие сте го съобщила на всеки един поотделно.
Гладстоун хвърли поглед към помощника си. Лицето на Хънт беше безизразно.
— Щом сте в контакт с тях — каза тя, — трябва да знаете, че не сме получавали известия, откакто напуснаха крепостта Хронос, за да се спуснат към Гробниците на времето.
Поклатих глава.
— Сънят ми от снощи завърши точно, когато наближаваха долината.
Мейна Гладстоун се изправи, приближи се до прозореца, вдигна ръка и образът почерня.
— Значи не знаете дали някой от тях е все още жив?
— Не.
— Какво беше положението им, когато ги… сънувахте за последен път?
Хънт ме наблюдаваше все така напрегнато. Мейна Гладстоун гледаше към тъмния екран, обърнала гръб и на двама ни.
— Всички поклонници бяха живи — отвърнах аз, — евентуално с изключение на Хет Мастийн, Истинският глас на дървото.
— Мъртъв ли беше? — попита Хънт.
— Изчезна от вятърната гемия в Тревното море преди две нощи, само часове, преди разузнавачите на прокудените да унищожат дърволета „Игдразил“. Но малко преди поклонниците да се спуснат от крепостта Хронос, видяха някаква облечена в роба фигура да пресича пясъците по посока на Гробниците.
— Хет Мастийн ли? — попита Гладстоун. Вдигнах ръка.
— Те решиха така. Не бяха сигурни.
— Разкажете ми за другите — каза президентът. Поех си дъх. От сънищата си знаех, че Гладстоун познава поне двама от хората в това последно поклонение пред Шрайка — бащата на Брон Ламиа някога е бил неин колега в Сената, а консулът на Хегемонията беше личен представител на президента в тайните преговори с прокудените.
— Отец Хойт изпитва огромна болка — започнах аз. — Той разказа историята за кръстоида. Консулът разбра, че Хойт също носи такъв… всъщност, дори два такива, на отец Дюре и своя собствен.
Гладстоун кимна.
— Значи все още носи възкресяващия паразит?
— Да.
— Повече ли го безпокои сега, когато приближава до леговището на Шрайка?
— Така ми се струва — отвърнах аз.
— Продължавайте.
— Поетът, Силенъс, беше пиян през повечето време.
Убеден е, че незавършената му поема е предсказала и предопределила хода на събитията.
— На Хиперион ли? — все още с обърнат към мен гръб попита Гладстоун.
— Навсякъде — казах аз.
Хънт погледна към президента, а после върна очите си към мен.
— Луд ли е Силенъс?
Отвърнах на погледа му, но не казах нищо. Всъщност, не знаех.
— Продължавайте — отново настоя Гладстоун.
— Полковник Касад упорства с двойната снемания да открие жена на име Монита4 и да убие Шрайка. Той съзнава, че може да са едно и също.
— Въоръжен ли е? — съвсем тихо попита Гладстоун.
— Да.
— Продължавайте.
— Сол Уайнтрауб, ученият от света на Бърнард, се надява да влезе в гробницата, наречена Сфинкса, колкото е възможно по-скоро…
— Извинете — прекъсна ме Гладстоун, — но дъщеря му още ли е с него?
— Да.
— И колко е голяма сега Рахил?
— На пет дни, струва ми се. — Затворих очи, за да си спомня по-подробно съня от снощи. — Да — потвърдих аз, — на пет дни.
— И все още не спира да става по-малка?
— Да.
— Продължавайте, г. Севърн. Моля ви, разкажете ми за Брон Ламиа и консула.
— Г. Ламиа изпълнява желанията на бившия си клиент… и любим — отвърнах аз. — Личността на Кийтс чувстваше, че за него е необходимо да се противопостави на Шрайка. Г. Ламиа го прави вместо него.
— Г. Севърн — започна Лейт Хънт, — говорите за „личността на Кийтс“, сякаш няма значение или връзка със собствената ви…
— По-късно, моля те, Лейт — прекъсна го Мейна Гладстоун. Тя се обърна да ме погледне. — Любопитна съм за консула. Разказа ли на свои ред причината да се присъедини към поклонничеството?
4
Латинското име на древногръцката богиня на паметта Мнемозина, титанка, дъщеря на Уран и Гея, майка на музите — Бел.пр.