Айзък Азимов
Падането на нощта
„Ако звездите биха се появявали в една нощ на хиляда години, как хората биха вярвали, обожавали и пазили за много поколения спомена за Божия град.“
Атон 77, директор на университета Саро, войнствено издаде напред долната си устна и се втренчи с дива ярост в младия журналист.
Теремон 762 лесно се справи с тази ярост. В по-ранните си дни, когато неговата сега широко популярна рубрика беше само луда идея в палавото му репортерско въображение, той се бе специализирал в „невъзможните“ интервюта. Това му бе струвало контузии, насинени очи и счупени кокали, но го беше запасило с богати резерви хладнокръвие и самоувереност.
Така че той отпусна протегнатата ръка, която бе така подчертано пренебрегната, и спокойно зачака възрастният директор да свърши с най-лошото. Астрономите бяха странни птици, общо взето, а ако действията на Атон през последните два месеца означаваха нещо, то същият този Атон беше най-странната птица между тях.
Атон 77 възвърна гласа си и въпреки че той трепереше от сдържани емоции, грижливо подбираната, малко педантична фразеология, с която прочутият астроном беше известен, не му измени.
— Сър — каза той, — проявявате дяволско нахалство, като идвате при мен с това ваше безсрамно предложение.
Якият телефотограф на обсерваторията, Бийни 25, облиза сухите си устни и нервно се намеси:
— Е, сър, в края на краищата…
Директорът се обърна към него и повдигна бялата си вежда.
— Не се бъркайте, Бийни. Ще приема, че сте имали добри намерения, като сте довели този човек тук, но няма да търпя никакво неподчинение сега.
Теремон реши, че е време да вземе участие.
— Директоре Атон, ако ми позволите да довърша започнатото, мисля…
— Не вярвам, млади човече — избухна Атон, — че това, което можете да кажете сега, би имало някакво значение след всекидневните ви статии през последните два месеца. Вие поведохте обширна вестникарска кампания против моите и на колегите ми усилия да организираме света срещу заплахата, която сега вече е много късно да предотвратим. Направихте всичко възможно с вашите до голяма степен лични нападки да превърнете персонала на тази лаборатория в обект на присмех.
Директорът вдигна един брой на „Саро Сити Хроникъл“ от масата и го размаха гневно пред Теремон.
— Даже личност с вашето добре известно безсрамие би трябвало да се замисли, преди да дойде при мен с молба да му бъде позволено да опише днешните събития в своя вестник. От всички журналисти точно вие!
Атон запрати вестника на пода, с широки крачки отиде до прозореца и скръсти ръце зад гърба си.
— Можете да си вървите — подхвърли той през рамо. После мрачно се загледа навън към ивицата небе, където Гама, най-яркото от шестте слънца на планетата, залязваше. Тя вече бе избледняла и пожълтяла в мъглите на хоризонта и Атон знаеше, че никога вече няма да я види отново като разумен човек.
Той се обърна.
— Не, почакайте, елате тук — махна властно той. — Ще ви дам вашата история.
Журналистът не беше тръгнал да излиза и сега бавно се приближи към стареца. Атон посочи навън.
— От шестте слънца само Бета е останала на небето. Виждате ли я?
Въпросът беше съвсем излишен. Бета бе почти в зенит и румената й светлина заливаше пейзажа с необикновено оранжево, докато блестящите лъчи на залязващата Гама угасваха. Бета беше в афелий1. Изглеждаше малка, по-малка, отколкото Теремон някога я бе виждал, и в момента беше неоспоримият владетел на небето на Лагаш.
Собственото слънце на Лагаш, Алфа, около което тя се въртеше, бе в антипод2, както и двете отдалечени, съпровождащи го двойки. Червеното джудже Бета — непосредствен придружител на Алфа — беше само, зловещо само.
Вдигнатото лице на Атон стана червено от слънчевата светлина.
— Само след по-малко от четири часа — каза той — цивилизацията, каквато я познаваме, ще стигне до своя край. А така ще стане, защото, както виждате, Бета е единственото слънце на небето. — Той се усмихна мрачно. — Отпечатайте това! Няма да има кой да го прочете.
— Но ако стане така, че минат четири часа, и още четири, а нищо не се случи? — меко попита Теремон.
— Нека това не ви безпокои. Ще се случи достатъчно.
— Възможно е! И все пак — ако нищо не се случи?
Бийни 25 за втори път заговори:
— Сър, мисля, че трябва да го изслушате.
Теремон предложи:
— Поставете го на гласуване, директоре Атон.
Останалите петима служители на Обсерваторията, които до този момент запазваха временен неутралитет, се раздвижиха.
— Не е необходимо — категорично заяви Атон и извади джобния си часовник. — Щом като вашият добър приятел Бийни е толкова настоятелен, ще ви дам пет минути. Говорете.