Гласът на култиста се издигна във внезапно избликнал плам.
— „И стана тъй, че в онези дни слънцето, Бета, оставаше в самотно бдение на небето за все по-дълги периоди след всяко пълно завъртане, докато настъпи време, когато то по цял ден грееше само, свито и студено над Лагаш.
И хората се събираха по улиците и площадите да обсъждат и да се дивят на видяното, щото странна депресия ги бе завладяла. Умовете им бяха разтревожени и речта им объркана, щото душите на хората очакваха идването на Звездите.
И в града на Тригон, късно по пладне, дойде Вендрет 2 и каза на хората от Тригон: «О, грешници! Вие презряхте пътищата на праведността и идва часът на разплатата. И Пещерата вече се приближава, за да погълне Лагаш; да, и всичко, що е на нея!»
И докато той говореше, отвърстието на Пещерата от Мрак прехвърли края на Бета, така щото за целия Лагаш тя беше скрита от погледа. И силни бяха воплите на хората, когато тя изчезна, и голям бе душевният им страх, що ги обзе.
И стана тъй, та Мракът на Пещерата падна върху Лагаш и нямаше никаква светлина по цялата повърхност на Лагаш. И хората бяха така ослепели, та човек не можеше да види съседа си, макар да чувстваше дъха му върху лицето си.
И в тази чернота се появиха Звездите, безбройни и с такава замайваща красота, та дори листата на дърветата извикаха от учудване.
И в този момент душите на хората се отделиха от тях и изоставените им тела станаха също като зверове; да, толкова груби и диви; така щото бродеха с диви викове по почернелите улици на градовете на Лагаш.
И тогава от Звездите се изля Небесният пламък и там, дето попаднеше, градовете на Лагаш пламваха в пълно унищожение, така щото от човека и от произведенията на човека не остана нищо.
И тогава…“
В тона на Латимър се появи внезапна промяна. Очите му не бяха помръднали, но някак си бе усетил съсредоточеното внимание на другите двама. Спокойно, без да спира да поеме дъх, той промени тембъра на гласа си и заговори по-плавно.
Теремон зяпна изненадан. Думите звучаха на ръба на познатото. Имаше неуловима промяна в акцента, незначителна промяна в подчертаването на гласните — нищо повече, но Латимър бе станал напълно неразбираем.
Шийрин се усмихна лукаво.
— Прехвърли се на някой древноциклов език, вероятно от традиционния им втори цикъл. Това е езикът, на който е била написана „Книга на разкритията“ в оригинал, както знаещ.
— Няма значение; чух достатъчно. — Теремон отдръпна стола си и прокара през косата си ръце, които вече не трепереха. — Чувствам се много по-добре сега.
— Наистина ли? — Шийрин бе леко изненадан.
— Мога да кажа, че да. Преживях много силна уплаха преди съвсем малко. След като те слушах с твоята гравитация, гледката на започващото затъмнение почти ме довърши. Но това — той махна презрително към жълтобрадия култист, — това е от рода на неща, които някога ми разправяше моята бавачка. Надсмивал съм се над този род небивалици през целия си живот. Нямам намерение да им позволя да ме уплашат сега.
Той дълбоко си пое дъх и с трескаво оживление добави:
— Но, ако очаквам от себе си да се задържа в добро състояние, ще трябва да извърна стола си от прозореца.
Шийрин се съгласи:
— Така е, но не е зле да говориш по-тихо. Атон току-що измъкна глава от онази кутия, в която я е заврял, и ти хвърли поглед, който би могъл да те убие.
Теремон направи гримаса.
— Забравих за стареца. — Той съсредоточено и внимателно извърна стола си от прозореца, хвърли един неприязнен поглед през рамо и каза:
— Дойде ми наум, че би трябвало да има някакъв имунитет срещу тази звездна лудост.
Психологът не отговори веднага. Бета вече беше преминала зенита и квадратът кървава слънчева светлина, който прозорецът очертаваше върху пода, се бе издигнал в скута на Шийрин. Той загледа замислено мътния му цвят, после се реши и погледна косо към самото слънце.
Нащърбилата ръба му чернота се бе увеличила и покриваше една трета от Бета. Шийрин потръпна и когато се изправи отново, румените му бузи бяха загубили част от цвета си.
С почти извинителна усмивка той също обърна стола си:
— Вероятно има два милиона души в Саро Сити, които в този момент се опитват да се присъединят към Култа в едно гигантско пробуждане… — После иронично добави: — Култът ще се намира за един час в невиждан подем. Вярвам, че ще се възползват максимално от него. Та за какво говореше ти?
— Чудех се как култистите успяват да запазят „Книга на разкритията“ от цикъл в цикъл и как всъщност е била написана за първи път? Трябва да има някакъв вид имунитет, защото ако всички полудяват, кой би останал, за да напише книгата?