— Имаш ли някакви затруднения с дишането?
Журналистът отвори широко очи и вдиша дълбоко два-три пъти.
— Не. Защо?
— Гледах твърде дълго през прозореца, предполагам. Здрачаването ми въздейства. Затрудненото дишане е един от първите симптоми на пристъп от клаустрофобия.
Теремон отново си пое дълбоко въздух.
— Е, мен не ме е хванала още. Я виж, ето още един от хората ти.
Бийни беше изпречил едрата си фигура между светлината и двойката в ъгъла и Шийрин го изгледа тревожно.
— Здравей, Бийни.
Астрономът прехвърли теглото си на другия крак и стеснително се усмихна.
— Нали нямате нищо против, ако седна за малко и взема участие в разговора? Камерите ми са заредени и нямам какво да правя до пълното затъмнение.
Той замълча и изгледа култиста, който преди петнайсет минути бе извадил малка, подвързана с кожа, книжка от ръкава си и оттогава съсредоточено се ровеше в нея.
— Този плъх не ви причинява неприятности, нали?
Шийрин поклати глава. Раменете му бяха изпънати назад и цялото му внимание беше погълнато от усилията му да диша равномерно. Той попита:
— Имаш ли някакви затруднения с дишането, Бийни?
Бийни на свой ред вдиша.
— Не ми изглежда задушно.
— Пристъп на клаустрофобия — обясни извинително Шийрин.
— Ох! При мен е по-различно. Имам чувството, че губя зрението си. Нещата изглеждат замъглени и… е, нищо не е ясно. А е и студено.
— О, студено е, да. Това не е илюзия. — Теремон направи гримаса. — Пръстите на краката ми се чувстват, сякаш съм ги прекарал през цялата страна в хладилна кола.
— Това, от което имаме нужда — намеси се Шийрин, — е да ангажираме вниманието си със странични неща. Преди малко ти разказвах, Теремон, защо експериментът на Фаро с дупките на покрива не доведе до нищо.
— Тъкмо беше започнал — отговори Теремон. Той прегърна коляно с две ръце и подпря брадичката си на него.
— Е, както бях започнал да казвам, тях ги е подвело буквалното възприемане на „Книга на разкритията“. Вероятно няма никакъв смисъл да се създава физически модел на Звездите. Възможно е, разбирате ли, при наличието на пълен Мрак съзнанието ни да смята за абсолютно необходимо да създаде светлина. Може би Звездите са всъщност само тази илюзия за светлина.
— С други думи — намеси се Теремон, — искаш да кажеш, че Звездите са резултат от лудостта, а не една от причините? Тогава за какво са необходими снимките на Бийни?
— Да докажат, че това е илюзия може би; или да докажат обратното… Знам ли? Тогава отново…
Бийни беше придърпал стола си по-наблизо и на лицето му се бе изписал внезапен ентусиазъм.
— Ей, радвам се, че двамата засегнахте този въпрос. — Очите му се присвиха и той вдигна пръст. — Мислил съм за тези Звезди и имам една действително хубава идея. Разбира се, тя е само въздушен замък и не се опитвам да я предложа сериозно, но мисля, че е интересна. Искате ли да я чуете?
Той изглеждаше малко нерешителен, но Шийрин се облегна назад и го окуражи:
— Давай! Слушаме те.
— Е, тогава да допуснем, че има и други слънца във Вселената. — Бийни срамежливо спря за миг. — Искам да кажа, слънца, които са толкова далече, че са много неясни, за да се видят. Звучи, като че ли съм чел някоя от онези фантастични измислици, предполагам.
— Не е задължително. Все пак тази възможност не се ли изключва от факта, че според закона за гравитацията те щяха да са открити посредством силите им на привличане?
— Ако се намират достатъчно далече — не. — Бийни уточни: — Но действително далече — на четири светлинни години например или дори повече. Тогава никога нямаше да можем да открием отклоненията, защото щяха да са твърде малки. Да си представим, че има много слънца толкова надалече — десет или, да речем, двайсет.
Теремон мелодично подсвирна.
— Чудесна идея за една хубава статия в неделното приложение. Двайсет слънца в една Вселена с диаметър осем светлинни години. Еха! Нашият свят би изглеждал незначителен. Читателите ще го изгълтат като топъл хляб.
— Само една идея — усмихна се Бийни, — но ви е ясно какво имам предвид. По време на затъмнение тези двайсет слънца щяха да стават видими, защото нямаше да я има истинската слънчева светлина да ги затъмнява. Тъй като са толкова далече, те ще изглеждат дребнички, подобни на множество малки стъклени топчета. Култистите, разбира се, говорят за милиони Звезди, но това вероятно е преувеличение. Просто във Вселената няма толкова място, че да се съберат милиони слънца… освен ако не се допират едно до друго.
Шийрин го бе слушал с постепенно нарастващ интерес.