— Добре! Сега какво значение би имало всъщност дали ще ми разрешите да опиша като очевидец това, което ще се случи? Ако предсказанието ви излезе вярно, присъствието ми не вреди, тъй като в такъв случай моята статия никога няма да бъде написана. От друга страна, ако от него не излезе нищо, може да се очаква присмех или нещо по-лошо. Би било разумно да оставите този присмех в приятелски ръце.
Атон изсумтя.
— Вашите ли имате предвид, като говорите за приятелски ръце?
— Разбира се! — Теремон седна и кръстоса крака. — Моята рубрика може да е била малко груба, но аз през цялото време ви оправдавах. В края на краищата нашият век не е най-подходящият за проповядване на „идва краят на света“ на Лагаш. Трябва да разберете, че хората вече не вярват в „Книга на разкритията“ и ги дразни, когато учените правят кръгом и им казват, че култистите са прави, все пак…
— Няма такова нещо, млади човече — прекъсна го Атон. — Макар че голяма част от нашите данни са взети от Култа, резултатите ни не съдържат нищо от неговия мистицизъм. Фактите са си факти, а зад така наречената „митология“ на Култа със сигурност има факти. Ние ги излагаме и премахваме тяхната тайнственост. Уверявам ви, че сега Култа ни мрази повече и от вас.
— Аз не ви мразя. Само се опитвам да ви кажа, че обществеността е опасно настроена. Хората са разгневени.
Атон изкриви устни в подигравателна усмивка.
— Нека са разгневени.
— Да, но утре?
— Няма да има утре!
— Но ако има? Да кажем, че има — само за да видим какво става. Този гняв може да прерасне в нещо сериозно. В края на краищата знаете, че търговията рязко замря през последните два месеца. Купувачите не вярват наистина, че светът отива кьм своя край, но в същото време са заключили парите си, докато всичко свърши. Нашият Джони не ви вярва, но новото пролетно обзавеждане спокойно може да почака няколко месеца, просто за всеки случай. Знаете как стоят нещата. Веднага щом всичко това свърши, хората с интереси в търговията ще ви подгонят. Ще кажат, че ако разни смахнати — моля за извинение — могат да разстройват благоденствието па страната всеки път, когато им хрумне, с някакви лъжливи предсказания, то задължение на планетата е да ги спре. Искрите ще литнат, сър.
Директорът строго изгледа журналиста.
— И какво точно предлагате вие да се направи, за да се помогне в случая?
— Е — усмихна се Теремон, — предлагах да се погрижите за гласността. Аз мога да представя така нещата, че да покажа само смешната им страна. Ще бъде трудно да се издържи, съгласен съм, тъй като ще трябва да представя всички ви като куп бръщолевещи идиоти, но ако успея да накарам хората да ви се смеят, те може и да забравят гнева си. В замяна моят издател иска само една изключителна история.
Бийни кимна и избухна:
— Сър, ние, останалите, смятаме, че той е прав. През последните два месеца обмислихме всичко освен възможността едно на милион да има грешка в теорията или в изчисленията ни. Трябва да се погрижим и за това.
Хората, събрани около масата, замърмориха одобрително, а Атон придоби изражение на човек, открил, че устата му е пълна с нещо горчиво, от което не може да се отърве.
— Можете да останете тогава, ако желаете. Обаче бъдете така добър да не ни затруднявате при изпълнението на задълженията ни по какъвто и да било начин. И не забравяйте, че аз съм отговорен за всичко тук и въпреки вашето мнение, отразено в статиите ви, ще очаквам пълно съдействие и респект…
Ръцете му бяха зад гърба и докато говореше, решително издаваше напред сбръчканото си лице. Не се знае докога щеше да продължи в този дух, ако не бе втурването на един нов глас.
— Здравейте, здравейте, здравейте! — прозвуча висок тенор и закръглените бузи на новодошлия се разтеглиха в доволна усмивка. — Каква е тази погребална атмосфера тук? Всички се владеете, надявам се?
Атон ужасено се сепна и вбесен запита:
— А какво, по дяволите, правиш тук, Шийрин? Мислех, че имаш намерение да стоиш в Скривалището.
Шийрин се засмя и отпусна тумбестата си фигура в един стол.
— Проклето да е Скривалището! Отегчаваше ме. Исках да бъда тук, където е напечено. Не допускате ли, че и аз имам право на любопитство? Искам да ги видя тези Звезди, за конто вечно говорят култистите. — Той потри ръце н добави с по-сериозен тон: — Навън е страшен студ. От вятъра могат да ти се образуват ледени висулки на носа. Изглежда, Бета изобщо не топли от разстоянието, на което е.
Белокосият директор изскърца със зъби, внезапно загубил търпение.