— Защо не си вършиш работата, Шийрин, ами правиш щуротии? Каква полза има тук от теб?
— Каква полза има там от мен? — разпери ръце Шийрин с комично примирение. — Един психолог не си струва солта, която ще изяде в Скривалището. Те имат нужда от дейни мъже и от силни, здрави жени, способни да отглеждат деца. А аз? Имам петдесет килограма в повече, за да бъда деен мъж, и не бих имал успех в отглеждането на деца. Така че защо да ги обременявам с едно гърло повече за хранене? Чувствам се по-добре тук.
Шийрин, изглежда, едва сега забеляза журналиста. Той се намръщи и изду пълните си бузи.
— А кой всъщност си ти, червенокосият?
Атон стисна устни, после намусено промърмори:
— Тона е Теремон 762, вестникарят. Предполагам, че си чувал за него.
Журналистът подаде ръка.
— А вие, разбира се, сте Шийрин 501, от университета Саро. Чувал съм за вас. — После попита: — Какво е това Скривалище, сър?
— Ами — каза Шийрин — успяхме да убедим няколко души в истинността на нашето предсказание за… ъъ… съдбата им и те са взели необходимите мерки. Това са главно най-близките членове от семействата на работещите в обсерваторията, част от факултета на университета Саро и няколко външни лица. Общо наброяват около триста души, но три четвърти са жени и деца.
— Разбирам. От тях се очаква да се крият там, където Мрака и… ъъ… Звездите не могат да ги достигнат, а после да излязат, когато останалата част от света отиде на кино.
— Ако могат. Няма да е лесно. С цялото полудяло човечество и избухналите в пламъци големи градове… обстановката няма да им помага да оцелеят. Но те имат храна, вода, убежище и оръжия…
— Те имат нещо повече — намеси се Атон. — При тях е целият ни архив с изключение на данните, които ще съберем днес. Този архив ще значи всичко за следващия цикъл. И той е това, което трябва да оцелее. Останалото може да пропадне.
Теремон подсвирна тихо и продължително и седна, замисляйки се известно време. Мъжете около масата бяха извадили дъска за мултишах и започнаха игра за шест души.
Ходовете се правеха бързо и в тишина. Всички погледи бяха отправени с яростна концентрация към дъската. Теремон ги погледа съсредоточено, после стана и се приближи до Атон, който седеше встрани и шепнешком разговаряше с Шийрин.
— Слушайте — каза той, — хайде да отидем някъде, където няма да пречим на останалите. Искам да ви задам няколко въпроса.
Старият астроном се намръщи раздразнено, но Шийрин изчурулика:
— Наистина. Ще ми бъде приятно да побъбря. Винаги ми е приятно. Атон тъкмо ми разправяше за идеите ви относно световната реакция, ако предсказанието се окаже погрешно — и аз съм съгласен с вас. Чета вашата рубрика доста редовно между другото и като цяло харесвам възгледите ви.
— Моля те, Шийрин — изръмжа Атон.
— А? О, добре. Да отидем в съседната стая. Там поне има по-меки столове.
В съседната стая имаше по-меки столове. Имаше също и дебели червени завеси на прозорците и кафяво-червен килим на пода. На процеждащата се вътре червеникава светлина на Бета общият ефект беше като от изсъхнала кръв.
Теремон потръпна.
— Е-ех, бих дал десет кредита за една прилична доза бяла светлина само за секунда. Иска ми се Гама или Делта да бяха на небето.
— Какви са въпросите ви? — попита Атон. — И моля, помнете, че времето ни е ограничено. След малко повече от час и четвърт се качваме горе и след това няма да има време за разговори.
— Добре. — Теремон се облегна назад и скръсти ръце на гърдите си. — Вие всички изглеждате толкова сериозно запалени, че започвам да ви вярвам. Бихте ли ми обяснили за какво е всичко това?
Атон избухна:
— Да не седнете да ми разправяте, че сте ни обсипали с подигравки, без дори да сте разбрали какво се опитваме да кажем?
Журналистът скромно се усмихна.
— Положението не е чак толкова лошо, сър. Схванал съм основната идея. Вие твърдите, че по целия свят ще настъпи мрак за няколко часа и цялото човечество ще полудее. Това, което искам сега, е научното обяснение.
— Не, не това искаш — намеси се Шийрин. — Ако попиташ Атон — да предположим, че е в настроение изобщо да ти отговори, — той ще те затрупа с изчисления, таблици и диаграми. А ако попиташ мен, аз бих могъл да ти го опиша откъм човешката страна.
— Добре, тебе питам.
— Тогава, първо, бих желал да пийна нещо.
Той потри ръце и погледна към Атон.
— Вода? — изсумтя Атон.
— Не ставай глупав!
— Ти не ставай глупав! Никакъв алкохол днес. Би било много лесно да напиеш всичките ми хора. Не мога да си позволя да ги изкушавам.
Психологът измърмори нещо неясно. Обърна се към Теремон, прикова в него острия си поглед и започна.