— Даваш си сметка, разбира се, че историята на цивилизацията на Лагаш проявява цикличен характер… имам предвид точно цикличен!
— Зная — предпазливо отвърна Теремон, — че това е общоприетата археологическа теория. Тя смята ли се за факт?
— Напълно. През нашия век изцяло бе потвърдена. Този цикличен характер е — или по-скоро беше — една от най-големите загадки. Открита бе поредица цивилизации, девет от тях безспорни, а има белези и за още, и всички са достигали върхове, съизмерими с този на нашата собствена, и всички без изключение са били разрушени от пожари в най-високата си степен на развитие. А никой не може да каже защо. Всички центрове на културата напълно са били унищожавани от пожарите, без да остане нещо, което да даде представа за причините.
Теремон внимателно го следеше.
— Нямало ли е и каменен век?
— Вероятно е имало, но досега практически нищо не се знае за него, освен че хората по онова време са били малко по-интелигентни от човекоподобните маймуни. Така че можем да го забравим.
— Разбирам. Продължавай!
— Измисляни са редица обяснения за тези повтарящи се катастрофи, всичките с повече или по-малко фантастична природа. Някои казват, че има периодични дъждове от огън; някои, че Лагаш всеки път се доближава прекалено до някое слънце; някои — дори още по-големи дивотии. Но има една теория, съвсем различна от всичко това, която се е предавала от поколение на поколение през вековете.
— Зная. Имаш предвид мита за Звездите на култистите в тяхната „Книга на разкритията“.
— Точно така — отвърна Шийрин със задоволство. — Култистите казват, че всеки две хиляди и петдесет години Лагаш навлиза в огромна пещера, така че всички слънца изчезват и настава пълен мрак по целия свят! И тогава, казват те, се появяват неща, наречени Звезди, лишават хората от душите им и ги оставят като неразумни зверове, така че те разрушават цивилизацията, която сами са изградили. Разбира се, всичко е облечено в много религиозна мистика, но това е основната идея.
Настъпя кратка пауза, в която Шийрин дълбоко си пое дъх.
— И сега стигаме до Теорията за Универсалната Гравитация.
Той произнесе фразата така, че главните букви отекнаха — и при това натъртване Атон се извърна от прозореца, изсумтя шумно и излезе от стаята.
Двамата се загледаха след него и Теремон попита:
— Какво има?
— Нищо особено — отговори Шийрин. — Очакват се двама от хората ни от няколко часа, а още не са се появили. Той е с вързани ръце, защото всички освен крайно необходимите му хора са в Скривалището.
— Смяташ ли, че може да са дезертирали?
— Кой? Фаро и Иймот ли? Разбира се, че не са. Въпреки че, ако не се върнат до един час, нещата ще станат малко по-сложни. — Той внезапно се изправи на крака и очите му заблестяха. — Във всеки случай, след като Атон си отиде…
Той пристъпи на пръсти до най-близкия прозорец, клекна и извади от ниското шкафче под него бутилка червена течност, която избълбука изкусително, като я разклати.
— Мисля, че Атон не знае за това — забеляза той, като изприпка обратно към масата. — Ето! Имаме само една чаша, така че ти като гост можеш да я вземеш. Аз ще задържа бутилката. — И той напълни малката чашка с изключително внимание.
Теремон се надигна да протестира, но Шийрин строго го изгледа.
— Уважавай по-възрастните, млади човече.
Журналистът седна с измъчен вид.
— Продължавай тогава, стари подлецо.
Адамовата ябълка на психолога подскачаше, докато нивото на питието в бутилката намаляваше и после, след доволно изсумтяване и примляскване с устни, той започна отново:
— Но какво знаеш ти за гравитацията?
— Нищо, освен че е съвсем нова разработка, не напълно завършена, и материята е толкова трудна, че само дванайсет души на Лагаш, изглежда, я разбират.
— Ха! Глупости! Празни приказки! Мога да ти изложа цялата същност на тази материя в едно изречение. Законът за Универсалната Гравитация доказва, че съществуват сили на привличане между всички тела във Вселената и че големината на тези сили между кои да е две дадени тела е пропорционална на произведението от масите им, разделено на квадрата от разстоянието между тях.
— Това ли е всичко?
— Това е достатъчно! Необходими са били четиристотин години, за да се достигне до него.
— Защо толкова много? Звучи доста просто по начина, по който ти го каза.
— Защото големите закони не се създават с проблясъци на вдъхновението, каквото и да си мислиш. Обикновено се иска комбинираната работа на цял свят учени, векове наред. След като Дженови 41 открил, че Лагаш се върти около слънцето Алфа, а не обратното — а това е било преди четиристотин години, — астрономите се хванали на работа. Движенията на шестте слънца били подробно записани, анализирани и изследвани. Предлагани били теория след теория, които били оборвани и превръщани в нещо друго. Дяволски трудна работа е било.