— Точно такива бяха. Един човек на всеки десет, които влизаха в тунела, излизаше в това състояние. Повикаха психолозите и ние направихме единственото възможно нещо. Затворихме атракцията. — Той разпери ръце.
— Какво им беше на тези хора? — попита накрая Теремон.
— По принцип същото, каквото и на теб, когато си мислеше, че стените на стаята се опитват да те смажат в тъмнината. Има термин в психологията за инстинктивния човешки страх от липса на светлина. Ние го наричаме „клаустрофобия“, защото липсата на светлина винаги е свързана със затворени пространства, така че страхът от едното е страх от другото. Разбираш ли?
— А тези хора от тунела?
— Тези хора от тунела бяха нещастниците, чиято психика не е притежавала достатъчна гъвкавост, за да преодолее клаустрофобията, която ги е завладяла в Мрака. Петнайсет минути без светлина са дълго време; ти поседя само две или три минути и вярвам, че беше доста разстроен. Хората от тунела получиха така наречената „клаустрофобна фиксация“. Подсъзнателният им страх от мрак и затворени пространства бе кристализирал и станал активен. И доколкото ние можем да кажем, постоянен. Ето какво могат да направят петнайсет минути мрак.
Настъпи дълго мълчание и лицето на Теремон бавно се намръщи.
— Не вярвам да е толкова страшно.
— Искаш да кажеш, че не искаш да повярваш — солна се Шийрин. — Страх те е да повярваш. Погледни през прозореца!
Теремон го направи и психологът продължи, без да спира:
— Представи си Мрак — никъде никаква светлина, докъдето ти стига погледът. Къщите, дърветата, полята, земята, небето — черно! И като добавка — Звездите — каквото и да са те. Можеш ли да си представиш това?
— Да, мога — обяви агресивно Теремон.
Шийрин удари с юмрук по масата с внезапна страст.
— Лъжеш! Не можеш да си го представиш. Разумът ти не е способен да си го представи, както не е способен да си представи безкрая или вечността. Ти можеш само да говориш за тези неща. Една малка част от действителността те разстройва, а когато всичко стане наистина, мозъкът ти ще се сблъска с феномен извън границите му на разбиране. Ще полудееш напълно и неизменно! Няма съмнение в това!
После тъжно добави:
— И още няколко хилядолетия болезнена борба отиват напразно. Утре няма да има град, останал незасегнат, на цялата Лагаш.
Теремон възстанови част от душевното си равновесие.
— Това отникъде не следва. Аз все още не вярвам, че мога да полудея само защото няма слънце на небето… но дори да полудея, и всички останали също, как това ще навреди на градовете? Нима ние ще ги разрушим?
Но Шийрли също беше ядосан.
— Ако се намираше в Мрак, какво би искал повече от всичко друго? За какво би крещял всеки инстинкт в теб? Светлина, по дяволите, светлина!
— Е, и?
— А как ще получиш светлина?
— Не знам — безизразно каза Теремон.
— Какъв е единственият начин да получиш светлина при липса на слънце?
— Откъде бих могъл да знам?
Те стояха лице срещу лице, очи в очи. Шийрин рече:
— Запалваш нещо, мистър. Виждал ли си някога горски пожар? Лагерувал ли си някога на открито и готвил ли си си яхния на огън с дърва? Знаеш, че топлината не е единственото нещо, което дават горящите дърва. Те дават и светлина, а хората знаят това. И когато е тъмно, те ще я искат и ще си я набавят.
— Значи ще палят дърва?
— Ще палят каквото им попадне. Ще трябва да имат светлина. Ще трябва да запалят нещо, а дървата не се намират под път и над път… затова ще запалят каквото им е подръка. Ще имат своята светлина… и всяко обитаемо място на планетата ще бъде обхванато от пламъци!
Бяха впили погледи един в друг, сякаш всичко бе въпрос на по-силна воля и накрая Теремон безмълвно се извърна. Дишането му бе дрезгаво и неравномерно и той едва забеляза внезапната врява, която долетя от съседната стая, иззад затворената врата.
Шийрин заговори, като полагаше усилия да звучи делово:
— Струва ми се, че чух гласа на Иймот. Вероятно той и Фаро са се върнали. Хайде да отидем и да разберем какво ги е задържало.
— Защо не! — промърмори Теремон. Той дълбоко си пое дъх и видимо се отпусна. Напрежението спадна.
В стаята се носеше врява, вдигана от членовете на колектива, които се бяха струпали около двама млади мъже, свалящи горните си дрехи, докато парираха засипващите ги различни въпроси.
Атон си проправи път през тълпата и застана ядосан пред новодошлите.
— Давате ли си сметка, че остава по-малко от половин час до крайния срок? Къде бяхте досега?
Фаро 24 седна и разтри ръце. Бузите му бяха червени от студа навън.
— Иймот и аз току-що завършихме един наш самостоятелен, малко налудничав експеримент. Опитахме се да разберем дали бихме могли да създадем обстановка, с която да наподобим появяването на Мрака и Звездите, както и да получим предварителна представа как изглеждат.