— Аз съм Латимър 25, адютант трети клас на негова ведрост Сор 5.
Белите вежди на Атон се повдигнаха.
— И ти беше с негова ведрост, когато ме посети миналата седмица, нали?
Латимър се поклони за втори път.
— Е, тогава какво искаш?
— Нищо, което бихте ми дали по собствено желание.
— Сор 5 те е изпратил, предполагам… или идеята е лично твоя?
— Няма да отговоря на този въпрос.
— Ще има ли и други посетители?
— И на този въпрос няма да отговоря.
Атон погледна часовника си и се намръщи.
— Е, човече, какво е това, което твоят господар иска от мен? Аз преизпълних моята част от сделката.
Латимър леко се усмихна, но нищо не каза.
— Аз му поисках данни — продължи ядосано Атон, — с които само Култа можеше да ме снабди, и те ми бяха дадени. За това — благодаря. В замяна обещах да докажа истинността на вярата на Култа.
— Тя няма никаква нужда от доказване — дойде гордият отговор. — Доказана е отдавна в „Книга на разкритията“.
— За шепата, които съставляват Култа — да. Не се прави, че не разбираш какво искам да кажа. Аз предложих да представя научно потвърждение на вашите вярвания. И го направих!
Очите на култиста ожесточено се присвиха.
— Да, направи го с лисича хитрост, така че претендиращото ти да бъде обяснение подкрепи вярванията ни и в същото време отхвърли всякаква необходимост от тях. Ти направи от Мрака и Звездите природен феномен и премахна цялата им действителна значимост. Това е богохулство!
— Ако е така, грешката не е моя. Фактите си съществуват. Какво можех да направя, освен да ги изложа?
— Твоите „факти“ са измама и заблуда.
Атон ядосано тропна с крак.
— Как би могъл да знаеш това?
А отговорът дойде със сигурността на абсолютната вяра.
— Зная!
Директорът почервеня и Бийни настойчиво му зашепна нещо. Атон му махна да замълчи.
— И какво иска Сор 5 от нас? Той все още мисли, предполагам, че като се опитваме да убедим света да вземе мерки срещу заплашващата го лудост, поставяме неизброимо количество души в опасност. Ние нямаме успех, ако това има значение за него.
— Самият опит причини достатъчно вреда и вашите грешни усилия да се доберете до информация посредством дяволските си инструменти трябва да бъдат спрени. Ние се покоряваме на волята на Звездите и аз съжалявам единствено, че моята несръчност ми попречи да строша адските си изобретения.
— Това нямаше да ти бъде от кой знае каква полза — обърна се Атон. — Всичките ни данни освен преките наблюдения, конто смятаме да извършим сега, са вече на сигурно място, далеч от възможността да им се навреди. — Той мрачно се усмихна. — Но това не променя настоящото ти положение на неуспял крадец и престъпник.
Той се обърна към мъжете зад себе си:
— Някой да се обади на полицията в Саро Сити.
Шийрнн извика възмутено:
— По дяволите, Атон, какво ти става? Няма време за това. — Той си проправи път сред тълпата. — Я ме остави аз да се оправя с тази работа.
Атон изгледа отвисоко психолога.
— Не е време за твоите маймунджилъци, Шийрин. Ще бъдеш ли така добър да ме оставиш да се оправям, както аз намеря за добре? В момента ти си съвсем външен човек тук и не забравяй това.
Шийрин красноречиво присви устни.
— Но защо да ся създаваме излишни проблеми с викане на полицията, когато затъмнението на Бета е въпрос на минути, след като този млад човек тук има голямото желание да даде честната си дума, че ще остане, без да причинява каквито и да било неприятности.
Култистът отговори бързо:
— Нищо подобно няма да сторя. Свободни сте да правите каквото пожелаете, но би било честно да ви предупредя, че веднага щом имам възможност, ще завърша това, за което съм дошъл. Ако разчитате на честната ми дума, по-добре извикайте полицията.
Шийрин се усмихна приятелски.
— Ти си решителен човек, а? Е, аз ще ти обясня нещо. Виждаш ли този млад мъж до прозореца? Той е силен, як момък, много сръчен в юмруците и освен това е външен човек. Започне ли веднъж затъмнението, няма да има друга работа, освен да те държи под око. Освен него тук ще бъда и аз — доста пълен за активен юмручен бой, но все още способен да помогна.
— Е, и какво от това? — запита ледено Латимър.
— Слушай и ще ти кажа — беше отговорът. — Веднага щом започне затъмнението, Теремон и аз ще те хванем и ще те поставим в малък килер с една врата, на която е прикрепен огромен катинар и няма прозорец. Ти ще останеш там по време на цялото затъмнение.
— А след това — свирепо изсъска Латимър — няма да има кой да ме пусне навън. Знам не по-зле от теб какво означава идването на Звездите — знам го далеч по-добре. Като обезумеете всички, няма вероятност да ме освободите. Задушаване лли бавна гладна смърт, нали? Точно това бих могъл да очаквам от група учени. Но не ви давам думата си. Въпрос на принцип и няма да го дискутирам повече.