— Здравейте, здравейте, здравейте! — приветства ги нечий тенор и почти веднага изникна пълното лице на новодошлия, за да се разлее в доволна усмивка. — Каква е тук тази атмосфера като в моргата? Надявам се всички овладявате нервите си.
Ътън се сепна и го изгледа втренчено:
— Ама какво по дяволите правиш тук, Шийрън — в гласа му прозвучаха нотки на раздразнение. — Мислех, че възнамеряваш да останеш в Скривалището.
Шийрън се разсмя и тръшна ниското си, набито туловище върху един стол:
— Мътните да го вземат Скривалището! Отегчава ме. Искам да съм тук, където ври и кипи. Не смятате ли, че и аз съм малко нещо любопитен? Искам да видя онези Звезди, за които Култистите говорят непрекъснато — потърка той ръце и добави по-сериозно — Навън стана страшно мразовито. Такъв вятър духа, че като нищо може да превърне носа ти в ледена висулка. Изглежда Бета изобщо не топли вече от това положение.
Раздразнен до немай къде, изведнъж беловласият директор изскърца със зъби:
— Защо не си вършиш работата, ами се занимаваш с щуротии, Шийрън? Каква е ползата като си тук?
— Каква е ползата като съм там? — Ширън разпери ръце в комично смирение. — Работата на психолога в Скривалището не струва дори колкото солта, която изяждам там. Те имат нужда от енергични, силни мъже, от здрави жени, които могат да раждат деца. А аз?! Аз съм с около петдесет килограма по-тежък, за да се присламча към активните мъже, а и в раждането на деца никак не ме бива. Та защо да ги обременявам с още едно гладно гърло? Тук се чувствам по-добре.
— Какво всъщност е Скривалището, сър? — запита веднага Теримън.
Шийрън изглежда едва сега забеляза журналиста, огледа го присвил вежди и издул дебелите си бузи:
— А кой всъщност сте Вие, червенокосият?
Ътън стисна устни, а после процеди мрачно:
— Това е Теримън 762, вестникар. Предполагам, че си чувал за него.
Журналистът протегна ръка:
— А Вие сте, разбира се, Шийрън 501 от Университета в Саро. Чувал съм за Вас — след което повтори въпроса си. — Какво всъщност е Скривалището, сър?
— Ами — поде Шийрън, — ние успяхме да убедим немалко хора в правотата на нашите предвиждания за… ъ-ъ-ъ… да го кажа по-ефектно… за наближаването на гибелния ден. Та тези хора взеха някои необходими мерки. Сред тях са предимно семействата на някои членове от персонала на Обсерваторията, от факултета към Университета в Саро. Има и немалко семейства отвън. Наброяват всичко около триста човека, но три четвърти от тях са жени и деца.
— Разбирам! Те ще трябва да се крият там, където Тъмата и ъ-ъ-ъ… Звездите няма да могат да им причинят нищо лошо. А после да излязат, след като останалата част от света… бум и я няма.
— Ако могат. Няма да е лесно. С цялото обезумяло човечество, с обхванатите от пожарища големи градове… обстановката няма да благоприятства оцеляването им. Но те имат храна, вода, укритие и оръжия…
— Те имат много повече — обади се Ътън. — Те имат всичките ни записки, с изключение на данните, които ще съберем днес. Тези записки ще означават всичко за следващия цикъл, точно те трябва да оцелеят. Останалото може и да се опропасти.
Теримън изумен подсвирна тихо и продължително. После седна и остана замислен няколко минути. Междувременно мъжете около масата бяха извадили мини-шах и започнаха партия за шестима. Играеха бързо, в пълна тишина. Очите на всички бяха приковани като хипнотизирани в дъската. Теримън ги наблюдава известно време съсредоточено, после се изправи и се приближи до Ътън, който седеше встрани от групата и разговаряше шепнешком с Шийрън.
— Чуйте ме — заговори им журналистът, — хайде да отидем някъде, където няма да пречим на момчетата. Искам да Ви попитам за някои неща.
Старият астроном се намръщи в отговор, но Шийрън изчурулика весело:
— Непременно. Приятно ще ми е да си поприказваме. Винаги ми е приятно. Ътън ми разказваше какви са Вашите представи за световната реакция в случай, че предвижданията ни се провалят… и аз съм съгласен с Вас. Между другото следя Вашата рубрика, не пропускам нито една. И общо взето харесвам възгледи Ви.
— Моля те, Шийрън — изръмжа Ътън.
— Какво? Добре де. Отиваме в съседната стая. Пък и там има по-меки столове.
В съседната стая наистина имаше по-меки столове. Имаше също така плътни, червени пердета на прозорците и килим в кафяво-червена разцветка. На фона на процеждащата се вътре червеникавооранжева светлина от Бета, в стаята натежаваше усещането за изсъхнала кръв навсякъде, където попадаха погледите им.
Теримън потръпна от гледката:
— Знаете ли, бих дал десет кредита за прилична доза бяла светлина само за една секунда. Де да бяха на небето Гама и Делта.