Психологът се приближи на пръсти до най-близкия прозорец, приклекна и извади от нишата под рамката бутилка с червена течност, която избълбука изкусително, когато мъжът я разклати.
— Мисля, че Ътън не знае за нея — отбеляза той, връщайки се чевръсто край масата. — Моля! Имаме само една чаша, така че ти като гост можеш да я вземеш. Аз ще пия от бутилката — след което напълни фината чаша изключително внимателно.
Теримън се понадигна, готов да протестира, но Шийрън го стрелна с очи:
— Уважавай по-старите от тебе, млади човече.
— Карай тогава, стари мошенико — журналистът седна отново, лицето му се изкриви от мъчителна гримаса.
Адамовата ябълка на психолога подскачаше, докато той надигаше все по-високо и по-високо бутилката. След малко изсумтя доволен, примлясна и вече можеше да подеме отново разказа си:
— Но какво знаеш ти за гравитацията?
— Нищо, освен че е съвсем скорошна разработка, която още не е завършена. Известно ми е също колко сложно е това понятие, дотолкова, че само дванайсет мъже на Лагош са в състояние да го проумеят.
— Ха! Глупости! Празни приказки! Аз мога да ти обясня смисъла му само в едно изречение. Законът за Универсалната Гравитация гласи, че между всички тела във Вселената съществуват сили на привличане и че величината на такава сила между които да са две тела е пропорционална на произведението от масите им, разделена на квадрата от разстоянието между тях.
— Това ли е всичко?
— Напълно достатъчно! Необходими са били четиристотин години, за да се стигне до това едничко изречение.
— Защо толкова много? По начина, по който ти го обясни, звучи доста лесно.
— Защото великите закони не се предугаждат от проблясъците на вдъхновението, каквото и да си мислиш. Обикновено са нужни съвместните усилия на цял един свят от учени векове наред. След като Дженови 41 открил, че Лагош се върти около слънцето Алфа, а не обратното — а това станало преди четиристотин години, — астрономите не са спирали да работят здравата. Всички движения на шестте слънца били регистрирани, анализирани и изследвани. Появявали се теория след теория, които били проверявани отново и отново, променяни и отхвърляни, съживявани отново и преобразявани. Дяволски била трудна тази работа.
Теримън кимна замислено и протегна чашата си за още малко от питието. Шийрън неохотно позволи на няколко рубинени капки да напуснат бутилката.
— Преди двайсет години — продължи психологът, след като накваси и собственото си гърло — най-после се доказа, че Законът за Универсалната Гравитация обяснява точно орбиталното движение на шестте слънца. Това беше огромен успех.
Шийрън стана и се отправи към прозореца, все още стискайки бутилката.
— И сега стигаме до същността на въпроса. През последните десет години движенията на Лагош около Алфа бяха изчислени в зависимост от гравитацията и се оказа, че тя не съответства на наблюдаваната орбита, дори и ако бъдат взети предвид всички смущения, предизвикани от останалите слънца. Или законът е невалиден, или действа някакъв друг, още неизвестен фактор.
Теримън застана до Шийрън край прозореца и погледът му се плъзна по гористите склонове към островърхите покриви на град Саро, които проблясваха кървавочервени на хоризонта. Журналистът усети как чувството на несигурност започна да набъбва в него след като отправи бърз поглед към Бета. Кръвнишки червеното й око — дребно и зло — го гледаше злокобно от зенита си.
— Карайте нататък, сър — тихо каза Теримън.
— Астрономите се лутаха години наред, всяка поредна теория бе по-незащитима от предишната… докато Ътън не го осени идеята да се обърне към Култа. Главният в Култа, Сор 5, имаше достъп до някои данни, които опростяваха значително проблема. Ътън се залови за работа, тръгна по нова следа.
Ами ако има друго несветещо планетарно тяло като Лагош? Ако има, както ти е известно, то би трябвало да свети единствено с отразена светлина, а ако е изградено от синкави скали, каквито са в по-голямата си част скалите на Лагош, тогава в червения простор непрекъснатото сияние на слънцата би направило това тяло невидимо — би го затъмнило напълно.
— Каква нелепа идея! — Теримън чак подсвирна от удивление.
— Това ти звучи нелепо? Ами чуй тогава друго: да допуснем, че това тяло се върти около Лагош на такова разстояние, на такава орбита и има такава маса, че неговото привличане отговаря точно на отклонението на Лагош от собствената му орбита… знаеш ли какво ще стане?
Журналистът поклати глава в знак на отрицание.
— Ами понякога това невидимо тяло ще попада на пътя на някое слънце — Шийрън пресуши най-после бутилката.