Чаеният сервиз беше пълен с винтове и дюбели8, а Миша седеше върху стол с копринени възглавници и радостно разфасоваше на части седла и самари, като внимателно сортираше на купчинки ремъците и парчетата кожа.
Харшо беше проводен да събере каквато храна открие по съседните стопанства — работа, в която се оказа смущаващо вещ.
Аз се трудех заедно с Женя и Миша през по-голямата част от деня. Навън в градината Вихротворците се упражняваха да създават акустична завеса. Това беше разновидност на дяволията, която Зоя направи при срутването в тунелите. Надявахме се с нейна помощ да влезем в Долината и да подготвим засадата, без да привлечем вниманието на волкрите. Това в най-добрия случай беше само временна мярка, но на нас ни стигаше, колкото да успеем да задействаме капана. От време на време ушите ми заглъхваха и всички звуци стигаха до мен приглушени, после изведнъж чувах ясно Надя, сякаш е до мен в стаята, или пък гласът на Адрик прогърмяваше в ушите ми.
Откъм ябълковата градина долиташе пукот на оръжие — там Мал и близнаците подбираха най-добрите стрелци сред Солдат Сол. На всичкото отгоре трябваше да пестим амунициите, така че те гледаха да не пилеят куршумите напразно. По-късно ги чух във всекидневната да разпределят оръжието и боеприпасите.
Скърпихме някак вечеря от ябълки, твърдо сирене и застоял черен хляб, които Харшо беше открил в някакъв изоставен килер. Трапезарията и кухнята бяха неизползваеми заради хаоса там, така че накладохме голям огън в камината на голямата гостна и си направихме импровизиран пикник: разположихме се по пода, върху тафтени възглавници, и препичахме късовете хляб, нанизани на възлести ябълкови клонки.
— Ако оцелея след всичко това — казах, мърдайки пръсти пред огъня, — ще намеря как да се реванширам на тия бедни хорица за нанесените щети.
Зоя изсумтя.
— След престоя ни тук ще се наложи да сменят цялото обзавеждане. Значи излиза, че им правим услуга.
— А ако не оцелеем — добави Давид, — всичко тук и без това ще бъде погълнато от мрак.
Толя изрита една от възглавниците в калъфка на цветчета.
— Това може и да е за добро.
Харшо отпи едра глътка ябълково вино от каната, която Тамар беше донесла от хамбара с пресите.
— Ако пък аз оцелея, веднага се връщам тук, за да се гмурна в някой казан с тоя еликсир.
— Давай по-кротко, Харшо — обади се Тамар. — Утре ще ни трябваш буден.
Той жално простена.
— Защо сраженията трябва винаги да започват толкова рано?! — После неохотно подаде каната на един войник от Солдат Сол.
Дълго обсъждахме и преговаряхме плана, докато всеки от нас не запомни къде точно ще се намира и какво точно ще прави във всеки момент от битката. Щяхме да навлезем в Долината на разсъмване. Първи трябваше да са Вихротворците, за да спуснат акустичната завеса и да скрият присъствието ни от волкрите. Чух как Надя шепнешком убеждава Тамар да не взимат Адрик с тях, но тя беше категорично против. „Той е воин — каза. — Ако сега му втълпиш, че е половин човек, никога няма да събере дързост за нещо по-голямо.“ Аз също щях да съм с Вихротворците, в случай че нещо се обърка. Стрелците и останалите Гриша идваха подир нас.
Планирахме да устроим засадата в центъра на Долината, почти по средата между Крибирск и Новокрибирск. Забележехме ли сала на Тъмнейший, аз щях да осветя цялото Безморие, изкривявайки светлината само около нас, за да останем невидими. Ако това не го принудеше да спре, нашите стрелци щяха да се включат. Те трябваше да намалят войниците му колкото могат, а после разчитахме на Харшо и Вихротворците да създадат такъв хаос, че ние с близнаците да се промъкнем на сала, да открием децата и да ги отведем на сигурно място. Успеехме ли, аз щях да се заема с Тъмнейший. Разчитах единствено на това той да не види как приближавам.
Женя и Давид щяха да останат в „Томикяна“ заедно с Миша. Знаех, че малкият ще настоява да дойде с нас, затова Женя му сипа приспивателно във вечерята. Той вече се прозяваше широко, свит на кравай край камината, и аз се надявах да проспи заминаването ни на сутринта.
Нощта преваляше. Давахме си сметка, че трябва поне за кратко да отдъхнем, но на никого не му беше до сън. Някои решиха да легнат направо край огъня в гостната, други се пръснаха по двойки из къщата. Никой не искаше да остава сам тази нощ. Женя и Давид имаха още работа в кухнята. Тамар и Надя рано-рано се изнизаха. Очаквах Зоя да забърше някой от Солдат Сол, но докато се измъквах през вратата, тя продължаваше да седи загледана в огъня, а Онкет предеше в скута й.
8
Пластмасова втулка с вътрешна резба, служеща за закрепване на носеща конструкция посредством винт. — Б.р.