Оставих очилата в златни рамки настрани и прокарах пръсти по изписаните с числа и ситен почерк колонки. Що за човек щях да бъда наистина? Дали пак щях да се сприятеля с Женя, или щях да гледам на нея само като на слугиня? Щях ли да спечеля доверието на Зоя? Или да се превърна в жертва на нейната арогантност? Какво щеше да е тогава за мен Тъмнейший?
— Мога да ти кажа какво щеше да стане — отвърнах.
— Хайде, давай.
Затворих дневника и се обърнах към Мал, присядайки на ръба на писалището.
— Щяха да ме заведат в Малкия дворец, където щяха да ме разглезят и да ме гледат като писано яйце. Щях да се храня в златна посуда и изобщо нямаше да се моря тепърва да овладявам силата си. Тя щеше да е като дишането за мен — така, както е редно да бъде. А с времето щях да забравя Керамзин.
— И мен.
— Теб никога.
Той повдигна вежда.
— Е, може би и теб — признах. Той се разсмя. — Тъмнейший щеше да търси муските на Морозов безплодно, безнадеждно, докато един ден някакъв безименен следотърсач, сирак отказатся, не поемеше на път из ледовете на Сайбея.
— Значи допускаш, че няма да съм загинал в Долината?
— В моите представи теб никога не са те пращали в Долината. Но когато доживееш до преклонна възраст, за да разкажеш тази история, може трагично да умреш.
— Продължавай тогава.
— Този безименен войник, този никой, този жалък сирак…
— Схванах.
— Той щеше да е първият, видял елена, след като векове наред са го преследвали. Тогава, разбира се, ние двамата с Тъмнейший щяхме да заминем за Сайбея в неговата огромна черна карета.
— През снега?
— С неговата огромна черна шейна — поправих се. — А когато стигнехме в Чернаст, твоят отряд щеше да бъде доведен пред нашето височайше присъствие…
— Позволено ли щеше да ни е да ходим изправени, или щяхме да се влачим по корем пред вас, както се полага на нисши създания?
— Щяхте да вървите, но с голяма почтителност. Аз щях да седя на висок подиум, в косата ми щяха да са вплетени скъпоценни камъни и щях да нося златен кафтан.
— Защо не черен?
Замълчах.
— Може и черен.
— Това е без особено значение, защото пак нямаше да мога да откъсна поглед от теб.
Разсмях се.
— Не, ти щеше да правиш мили очи на Зоя.
— И Зоя ли щеше да е там?
— Не е ли тя постоянно присъствие?
Той се усмихна.
— Въпреки това пак щях да те забележа.
— Естествено, че е така. Аз съм Призоваващата слънцето все пак.
— Добре знаеш какво имах предвид.
Сведох поглед и пометох с длан нападалите върху писалището ябълкови цветчета.
— Ти забелязваше ли ме изобщо в Керамзин?
Мал дълго мълча, а когато най-накрая се реших да го погледна, той стоеше впил очи в стъкления таван. Лицето му беше станало пурпурно като цвекло.
— Мал?
Той се изкашля, скръсти ръце.
— Всъщност, да. Даже ме спохождаха много… влудяващи мисли по твой адрес.
— Наистина? — смотолевих.
— И всеки път се чувствах страшно виновен. Ти трябваше да си най-добрият ми приятел, а не… — Той сви рамене и почервеня още повече.
— Идиот.
— Този факт е широко известен и не добавя нищо ново към сюжета.
— Всъщност — казах, помитайки с ръка още ябълкови цветчета — щеше да има значение: ако ме беше забелязал, тогава и аз щях да те забележа.
— Някакъв си низш отказатся?!
— Точно така — потвърдих тихо. Вече не се шегувах.
— И какво щеше да видиш в мен?
— Воин: оперен, с белези от рани, необикновен. И това щеше да е нашето начало.
Той стана и приближи.
— Както и нашият край.
Имаше право. Дори в мечтите ни за нас нямаше бъдеще. Ако някак успеехме и двамата да оцелеем на следващия ден, аз трябваше да търся съюзници, за да се добера до царската корона. А Мал трябваше да намери начин да запази тайната на своя произход.
Той нежно взе лицето ми в шепи.
— Без теб и аз нямаше да съм същият. Щях да бъда по-слаб, по-безразсъден. — Той леко се усмихна. — И да се боя от тъмното. — Избърса сълзите от бузите ми. Така и не бях усетила кога са рукнали. — Но независимо кой или какво щях да съм, пак щях да ти принадлежа.
Тогава го целунах — с тъга, от потребност и дългогодишен копнеж; с отчаяна надежда, че бих могла да го задържа в прегръдките си, и с обреченото съзнание, че това не може да стане. Притиснах се към него, към твърдите гърди и яките широки рамене.