— Какво приказваш?!
— Днес с очите си видя наглостта на момчето…
— Това ли било? Само защото не се влачи по корем пред теб?
— Сега става въпрос за измяна! — Той измъкна малка платнена кесийка от гънките на робата и я разлюля на върха на пръста си. Свих вежди. И преди бях виждала такива торбички в работилницата на Фабрикаторите. Използваха ги за…
— Гърмящ прах — обяви Аппарат. — Направен от тая фабрикаторска мърша с материали, събрани от предполагаемите ти приятели.
— Е, какво като Давид е направил гърмящ прах? Може да има стотици причини за това.
— В Бялата катедрала оръжията са забранени.
Огледах пушките, които в този момент бяха насочени право в гърдите на Мал и моите Гриша, и извих въпросително вежди.
— А това какво са, черпаци? Ако ще повдигаш обвинения…
— Плановете им са били разкрити. Излез напред, Тамар Кир-Батаар! Кажи истината, какво чу?
Тамар се поклони дълбоко.
— Гриша и следотърсачът планираха да те упоят и да те извлекат на повърхността.
— Аз самата желая да се върна над земята.
— Гърмящият прах трябваше да спре преследвачите — продължи тя — и да погребе в тунелите Аппарат и твоето паство.
— Стотици невинни хора? Мал никога не би сторил такова нещо. Никой от тях не би го направил. — Даже Зоя, тая клетница. — Пък и в това няма никакъв смисъл. Как точно са се канели да ме упоят?
Тамар кимна към Женя и чая, сервиран до нас.
— Аз самата пих от чая — озъби се Женя. — Не е отровен.
— Тя е веща отровителка и лъжкиня — студено отвърна Тамар. — Веднъж вече те предаде заради Тъмнейший.
Пръстите на Женя се впиха в шамията. И двете знаехме, че това обвинение бе основателно. Внезапно усетих да ме обземат неприятни съмнения.
— Ти й се довери — продължи Тамар. В гласа й прозвуча странна нотка. Сякаш по-скоро заповядваше, отколкото отправяше обвинение.
— Просто са чакали да натрупат достатъчно от гърмящия прах — намеси се Аппарат. — После са щели да нападнат, да те извлекат на земята и да те предадат на Тъмнейший.
Тръснах глава.
— Мигар наистина очакваш да повярвам, че Мал се е канел да ме остави в ръцете на Тъмнейший?
— Той е лековерен — тихо се обади Толя. — Толкова отчаяно иска да те освободи, че се е превърнал в тяхна пионка.
Погледнах бегло Мал. Изражението му нищо не подсказваше. Едва сега усетих в мен да се загнездва първата тресчица истинско съмнение. Никога не съм имала вяра на Зоя, пък и колко добре познавах Надя? Женя — тя пострада зле от ръката на Тъмнейший, но тяхната връзка бе много дълбока. Изби ме студена пот и усетих как ме завладява паника, която изпразни главата ми.
— Заговор в заговора — просъска Аппарат. — Ти имаш меко сърце и то те предаде.
— Не — отвърнах. — Във всичко това няма капка смисъл.
— Те са шпиони и предатели!
Притиснах слепоочията си с върховете на пръстите.
— Къде са останалите ми Гриша?
— Задържани са, докато не бъдат щателно разпитани.
— Кажете ми, че са невредими.
— Виждате ли колко е загрижена за онези, които постъпиха зле с нея? — обърна се Аппарат към свещениците стражи. „Той се наслаждава на всичко това — проумях. — Отдавна е чакал да се случи.“ — Това е знак за нейната щедрост, за нейното милосърдие. — Погледът му се закова върху мен. — Има известни наранявания, но предателите ще получат възможно най-добрата грижа. Достатъчно е само една дума да кажеш.
Предупреждението беше повече от ясно и аз най-накрая схванах. Независимо дали наистина имаше заговор на Гриша, или той бе скалъпен от попа, точно този момент бе дебнал Аппарат — повод да ме постави в пълна изолация. Вече никакви срещи с Женя в Котлето, никакви потайни разговори с Давид. Свещеникът щеше да се възползва от случая, за да ме раздели с всички, чиято вярност към мен бе по-силна от предаността към неговата кауза. А аз бях твърде слаба, за да го спра.
Но дали Тамар казваше истината? Всички тези доскорошни съюзници наистина ли ми бяха врагове? Надя бе обронила глава, Зоя стоеше с вирната брадичка, а сините й очи святкаха предизвикателно. Не беше трудно да повярвам, че някоя от тях или пък и двете са се обърнали срещу мен; нищо чудно да са потърсили връзка с Тъмнейший и да са ме предложили като разменна монета с надеждата да получат опрощение. А навремето Давид помогна да се запои нашийникът около врата ми.