Выбрать главу

Възможно ли бе обаче така да са подвели Мал, че той да съдейства на техните козни? Не изглеждаше никак уплашен, нито обезпокоен — видът му бе като едно време в Керамзин, когато замисляше нещо, с което и двамата да ни вкара в неприятности. Лицето му беше насинено, но забелязах, че сега той стои по-изправен. По едно време изви очи нагоре, сякаш се молеше мислено. Пред мен обаче това нямаше как да мине. Мал никога не е бил религиозен. Той гледаше право към главния димоотвод.

Заговор в заговора. Нервността на Давид. Думите на Тамар: „Ти й се довери“.

— Освободете ги — заповядах.

Аппарат поклати глава, изражението му излъчваше покруса.

— Онези, които твърдят, че обичат нашата светица, са изцедили силите й. Погледнете колко немощна е тя, колко болна. Толкова пагубно й се отразява тяхното влияние. — Неколцина от свещениците стражи кимнаха и в очите им зърнах странни фанатични пламъчета. — Тя е светица, но в същото време и млада девойка, подвластна на чувствата си. Затова не проумява силите, които действат тук сега.

— Проумявам, че нещо си се объркал, попе.

Аппарат отново ме удостои със своята съчувствена и опрощаваща усмивка.

— Ти си болна, Санкта Алина. Не си на себе си. Затова не можеш да различиш приятел от зложелател.

„Това трябваше да се очаква“ — помислих мрачно. После си поех дълбоко дъх. Дойде моментът да направя своя избор. Сега трябваше да се доверя на една от двете страни и това нямаше да е Аппарат — човекът, предал своя цар, а след него и Тъмнейший, който, сигурна бях, лично щеше да уреди преселението ми сред мъчениците, ако това можеше да послужи за целите му.

— Ти ще ги освободиш — повторих. — И аз няма да повтарям.

По устните му пробяга самодоволна усмивка. Зад състраданието му се криеше арогантност. Той отлично знаеше колко съм немощна. Надявах се поне останалите да са наясно какво правят.

— Ще бъдеш съпроводена до покоите си, за да прекараш остатъка от деня в уединение — продължи той. — Ще размишляваш над онова, което се случи, и здравият ти разум ще се възвърне. Довечера ще се помолим заедно. За напътствие.

Защо ли подозирах, че това напътствие означава местоположението на жар-птица и всичко, което може би знаех за Николай Ланцов?

— Ами ако откажа? — попитах, измервайки с поглед свещениците стражи. — Мигар твоите войници ще вдигнат оръжие срещу светицата си?

— Ти ще бъдеш невредима и закриляна, Санкта Алина — отвърна Аппарат. — Но не мога да проявя същата милост към онези, които наричаш свои приятели.

Поредната заплаха. Огледах лицата на стражите с фанатично грейнали очи. Те щяха да убият Мал, да умъртвят Женя, да ме заключат в стаята, и то с чувството, че служат на вярата.

Отстъпих леко назад. Знаех, че Аппарат ще разтълкува това като проява на слабост.

— Знаеш ли защо дойдох тук, попе?

Той махна пренебрежително с ръка, нетърпението му вече личеше.

— Защото ти напомня за дома.

Очите ми за кратко срещнаха погледа на Мал.

— Досега трябваше да си разбрал — казах, — че сираците нямат дом.

Размърдах пръсти в ръкавите. Сенките взеха да подскачат по стените на Котлето. Не беше кой знае какво объркване, но свърши работа. Свещениците стражи се стъписаха, дулата на пушките започнаха да се стрелкат диво във всички посоки, а пленниците Гриша отскочиха поразени. Мал не се поколеба и за миг.

— Сега! — изкрещя той. Сетне се метна и грабна гърмящия прах от ръцете на Аппарат.

Юмруците на Толя се изстреляха напред. Двама от свещениците стражи се сгърчиха, притискайки с длани гърдите си. Надя и Зоя протегнаха ръце, а Тамар се развъртя и остриетата на брадвите й разсякоха въжетата им. И двете момичета Вихротворци стрелнаха едновременно ръце нагоре, изви се вятър, който вдигна от пода дървените стърготини.

— Дръжте ги! — нададе вой Аппарат. Охраната се втурна да изпълни заповедта.

Мал разпръсна праха от торбичката във въздуха. Надя и Зоя го запратиха още по-високо, чак до главния димоотвод.

Мал се блъсна в един от стражите. Явно счупените ребра са били само преструвка, защото в движенията му сега нямаше никакво колебание. Юмрук, замахване с лакът. Охранителят се стовари на пода. Мал сграбчи револвера му и го насочи нагоре — право в мрака, където трябваше да е главният димоотвод.

Това ли бил планът? Никой не би могъл да уцели от такова разстояние.