Друг от стражите се нахвърли върху Мал. Той успя да му убегне и стреля.
За миг всичко притихна, възцари се тежка тишина, а после някъде високо над нас дочух едно жалко „бум“.
После се разрази същински тътен. От димоотвода изригна облак сажди и отломки.
— Надя! — изкрещя Зоя, вкопчена в схватка с един от стражите.
Надя направи дъга с ръце и облакът се завихри, изви се, източи се като стълб на торнадо. После се огъна и се посипа с тропот върху пода под формата на безобидни дребни камъчета и мръсотия.
Наблюдавах всичко това като в сън — битката, яростните викове на Аппарат, буйния пламък, който блъвна срещу най-отдалечената стена.
Двете с Женя се срещахме в кухните по една-единствена причина: огнищата. Не за да се стоплим, нито заради уюта, който излъчваха, а защото всяко едно от тези древни съоръжения беше свързано с главния димоотвод. Единствено той в Бялата катедрала водеше директно към повърхността. И осигуряваше пряк достъп до слънчевата светлина.
— Повалете ги на земята! — крещеше Аппарат на свещениците стражи. — Те се опитват да убият нашата светица! Искат да ни избият всичките!
Идвах тук всеки ден с надеждата, че готвачите ще накладат огън в повече от едно-две огнища и тогава димоотводът ще е отворен по цялата си дължина. Опитвах да призовавам светлината, скрита от свещениците стражи зад шамията на Женя, и техния суеверен страх пред нея. Опитвах и не успявах. А сега Мал беше взривил димоотвода и той зееше отворен. Оставаше единствено да призова светлината и да се моля тя да откликне.
Почувствах я високо над мен — едва доловима, почти шепот. Паниката ме хвана за гърлото. Разстоянието беше твърде голямо. Каква глупачка съм била да се надявам.
После сякаш нещо вътре в мен взе да се надига, да се протяга като създание, което твърде дълго е лежало бездейно. Мускулите му бяха омекнали и отпуснати от безделието, но то все още беше тук и чакаше. Призовах я и светлината откликна със силата на еленовите рога около врата ми и на люспите около китката. Стигна до мен стремително — победоносна и нетърпелива.
Ухилих се на Аппарат и се оставих ликуването да ме изпълни цялата.
— Някой, така обсебен от свещения огън, би трябвало да обръща повече внимание на дима.
Светлината се стрелна през мен и избухна в помещението като ослепителен водопад, който озари почти комичния потрес върху лицето на попа. Примижали, свещениците стражи вдигнаха ръце да заслонят очи пред яркия блясък.
Светлината ми донесе облекчение и усещане, че съм отново цяла и на верен път — за пръв път от месеци. Някъде дълбоко в мен се беше загнездил страхът, че вече никога няма да се възстановя напълно; че след като използвах мерзост в битката срещу Тъмнейший, след като дръзнах да създам свои воини сенки и наруших законите на самото сътворение в ядрото на света, ще трябва да заплатя за това с дарбата си. Сега обаче сякаш тялото ми отново се връщаше към живот, а клетките ми се възраждаха. Силата бушуваше в кръвта ми и отекваше в костите.
Аппарат бързо се съвзе.
— Спасете я! — изрева той. — Защитете я срещу предателите!
Някои от стражите изглеждаха объркани, други — изплашени, но двама от тях се хвърлиха с извадени саби към Надя и Зоя да изпълнят заповедта.
Превърнах силата си в бляскав сърп и усетих мощта на удара Сеч в ръцете си.
Тогава Мал се хвърли пред мен. Едва ми остана време да се дръпна. Тътенът от неизползваната сила ме разтърси цялата и накара сърцето ми да запрескача.
Мал някак се бе добрал до един меч и острието му просветна, когато посече първо единия, а после и другия стражник. Двамата се строполиха, повалени като дървета.
Други двама пристъпиха напред, но Толя и Тамар ги спряха. Давид се втурна към Женя. Надя и Зоя запратиха трети стражник високо във въздуха. Забелязах как стражите покрай стените приготвят пушките за стрелба.
В мен взе да клокочи гняв, но аз събрах сили да му устоя. „Край — рекох си. — Днес няма да има повече смърт.“ После освободих удара Сеч под формата на огнена арка. Той разполови дългата маса и се заби в земята точно пред краката на свещениците стражи, оставяйки в кухненския под черна зейнала цепнатина. Нямаше как да се разбере колко надълбоко стига тя.
По лицето на Аппарат се изписа ужас — ужас и още нещо, което напомняше страхопочитание. Стражите паднаха ничком и миг по-късно попът ги последва. Някои плачеха и нареждаха молитви. От другата страна на кухненските врати се чу думкане на юмруци и гласове, които виеха: „Санкта! Санкта!“.