Зарадвах се, че викат мен, а не Аппарат. Отпуснах ръце и оставих светлината да намалее. Не исках да я освобождавам съвсем. Огледах телата на повалените стражи. Брадата на един беше пълна с дървени стърготини. Едва не отнех живота му.
Призовах съвсем малко светлина, колкото да образува топъл ореол около мен. Трябваше да бъда предпазлива. Силата ме подхранваше, но дълго време бях лишавана от нея. Немощното ми тяло вече трудно я контролираше и не знаех докъде ще ми стигнат силите. Но вече месеци наред бях под контрола на Аппарат и едва ли щеше да ми се открие друга такава възможност.
Около мен лежаха мъртви и кървящи мъже, а пред вратите на Котлето чакаше цяла тълпа. Чувах гласа на Николай в главата си: „Хората обичат представления“. Спектакълът още не беше приключил.
Пристъпих напред, внимателно заобикаляйки отворената цепнатина в пода, и застанах пред един от коленичилите стражи.
Той беше по-млад от останалите, младежкият мъх по страните му още не се беше превърнал в брада; не откъсваше поглед от пода, докато брътвеше молитви. Долових не само моето име, но и имената на истински светии, нанизани едно подир друго като в обща дума. Докоснах рамото му с ръка и той стисна очи, а по бузите му се затъркаляха сълзи.
— Прости ми — примоли се. — Прости.
— Погледни към мен — казах кротко. Той се насили да вдигне очи. Взех лицето му в шепи нежно, по майчински, макар че едва ли беше много по-млад от мен. — Как ти е името?
— Владим… Владим Озвал.
— Няма лошо в това да се усъмниш в светците, Владим. Както и в хората.
Той треперливо кимна и нова сълза се търкулна по бузата му.
— Моите воини носят знака ми — продължих, имайки предвид татуировките на Солдат Сол. — До днес ти се делеше от тях, заровен в старите книги и нареждайки молитви, вместо да се вслушаш в гласа на хората. От днес нататък ще носиш ли моя знак?
— Да — отвърна той пламенно.
— Ще ми се закълнеш ли във вярност — на мен и единствено на мен?
— С радост! — провикна се той. — Сол королева! — Царевна слънце.
Стомахът ми се сви. Част от мен ненавиждаше онова, което се канех да направя. „Не може ли просто да го накарам да подпише нещо? Или да даде кръвна клетва? Или просто твърдо да ми обещае?“ Налагаше се обаче да бъда много по-твърда. Това момче и другарите му бяха вдигнали ръка срещу мен. Не можех да позволя да се случи отново, трябваше да им заговоря на езика на светците и страданието, на език, който можеха да разберат.
— Разкопчай си ризата — заповядах. Вече не бях любяща майка, а светица воин, която владее свещения огън.
Пръстите му непохватно взеха да разкопчават копчетата, но той нито за миг не се поколеба. Накрая разтвори пазвите на ризата и оголи гърди. Чувствах се уморена, все още немощна. Трябваше да се концентрирам. Исках да свърша всичко прецизно, не да го убия.
Усетих как светлината струи през ръката ми. Притиснах длан срещу гладката кожа над сърцето му и освободих пулсиращата сила. Владим потръпна, когато тя стигна до него и обгори плътта му, но не извика. Очите му бяха широко отворени и не мигваха, а изражението му бе прехласнато и унесено. Когато дръпнах ръка, отпечатъкът от дланта ми остана върху гърдите му — яркочервен и гневен.
„Не е зле — помислих си мрачно — като за първо осакатяване на човек.“
После освободих силата, благодарна, че всичко е свършило.
— Сторено е.
Владим сведе поглед към гърдите си и върху лицето му разцъфна блажена усмивка. „Той има трапчинки — помислих си стъписана. — Трапчинки и ужасяващ белег, който ще носи до живот.“
— Благодаря ти, Сол королева.
— Стани — заповядах му.
Той се изправи и сведе сияещия си поглед към мен, а от очите му още струяха сълзи.
Аппарат понечи да се изправи.
— Стой на място — озъбих се и усетих как яростта отново ме завладява. Той беше причината да дамгосам този младеж. Той беше причината други двама да лежат мъртви, а кръвта им да дави лукови люспи и обелки от моркови.
Сведох поглед към него. Изкушавах се да му отнема живота и завинаги да се отърва. Това обаче би било непростима глупост. Сега си бях спечелила страхопочитанието на неколцина войници, но кой знае какъв хаос щеше да се отприщи, ако убиех Аппарат. „И въпреки това го желаеш“ — обади се някакъв глас в главата ми. Като отплата за месеците, прекарани под земята; заради страха и униженията; заради всеки пропилян напразно ден тук долу, вместо да преследваш жар-птица и да мъстиш на Тъмнейший.