— Направих го тайно, докато трябваше да приготвям мехлема — отвърна Давид. — Точно както Аппарат каза.
— И то под носа на свещениците стражи?!
— Не че те си имат някакво понятие от Малката наука.
— Е, все някой трябва да разбира, защото те хванаха.
— Не е точно така — намеси се Мал. Стоеше облегнат на вратата заедно с Тамар и всеки от двамата държеше под око скалния коридор зад гърба си.
— Давид знаеше, че се срещаме в Котлето — обясни Женя, — и се досети за главния димоотвод.
Давид се намръщи.
— Не съм се досетил.
— Въпреки това беше невъзможно прахът да се изнесе от архива, щом като стражите претърсват всеки.
Тамар се ухили.
— Ето защо Аппарат го достави.
Втренчих се недоверчиво в тях.
— И си позволил да те хванат?!
— Излиза, че най-лесният начин да дойдеш навреме за среща е като се оставиш да те хванат — обади се Зоя.
— Имаш ли представа колко рисковано е това?!
— Можеш да си го изкараш на Оретцев — изсумтя Зоя. — Негова беше идеята за този брилянтен план.
— И той проработи — напомни Женя.
Мал вдигна рамене.
— Както каза Сергей, Аппарат само чакаше удобен случай да ни извади от играта. Реших да му го поднесем на тепсия.
— Само дето не знаехме кога точно ще стигнеш Котлето — продължи Надя. — Щом днес тръгна от архива, Давид се престори, че е забравил нещо в стаята си, и дойде в залата за тренировки, за да ни предупреди. Знаехме, че Аппарат ще се довери по-скоро на Толя и Тамар, затова те двамата малко ни поовъргаляха…
— Доста — уточни Мал.
— После си дадоха вид, че са разкрили коварен заговор, който включва няколко злонамерени Гриша и един доста лековерен следотърсач.
Мал шеговито отдаде чест.
— Боях се, че ще поиска да затворим всеки в отделна килия — каза Тамар, — затова настоявахме, че те дебне непосредствена опасност и трябва незабавно да отидем в Котлето.
Надя се усмихна.
— После оставаше само да се надяваме, че кухнята няма да се срути върху главите ни.
Давид се начумери още повече.
— Това беше контролиран взрив. Шансът структурата на пещерата да издържи беше много над средния.
— Аха. Много над средния, значи — вметна Женя. — И защо не каза?
— Току-що го направих.
— Ами тия сенки по стените? — попита Зоя. — Тях на кого ги дължим?
Усетих как се вдървявам, защото не знаех какво точно да отговоря.
— Аз го направих — каза Мал. — Нагласихме го за отвличане на вниманието.
Сергей продължаваше да крачи напред-назад, пукайки с пръсти.
— Трябваше да ни предупредите за този план. На нас също се полагаше да сме подготвени.
— Най-малкото можеше и аз да взривя нещо — добави Харшо.
Зоя превзето сви рамене.
— Толкова съжалявам, че се чувствате пренебрегнати. На кого му пука, че непрекъснато бяхме зорко следени и че е същинско чудо, дето не ни разкриха още в самото начало. Определено трябваше да изложим на риск цялата операция, за да не нараним вашите чувства.
Прокашлях се, за да си прочистя гърлото.
— След по-малко от час ще водя богослужението заедно с Аппарат. Тръгваме веднага след това. Ето защо отсега трябва да знам кой идва с мен.
— Има ли шанс да ни просветлиш къде се намира третата муска? — попита Зоя.
До този момент само близнаците и ние двамата с Мал знаехме къде има малка надежда да открием жар-птица. Както и Николай, напомних си. Николай също знаеше, стига да беше още жив.
Мал поклати глава.
— Колкото по-малко знаете, толкова по-добре за вас.
— Значи дори няма да кажете къде отиваме? — намусено попита Сергей.
— Не съвсем. Ще се опитаме да влезем във връзка с Николай Ланцов.
— Според мен трябва да се пробваме в Райевост — обади се Тамар.
— Предлагаш да тръгнем през градовете покрай реката ли? — попитах. — Защо?
— Контрабандните канали на Щормхунд минават през цяла Равка. Възможно е Николай да ги използва, за да вкара оръжие в страната. — Кой друг, ако не Тамар, можеше да знае това. Двамата с Толя бяха сред най-близките довереници на Щормхунд от екипажа. — Ако слуховете са верни и той се е установил някъде на север, тогава има шанс контрабандният склад при Райевост да действа.
— Това са само няколко „ако“, нищо повече — обобщи Харшо.