— Щяхме да сме равни до деня, в който дръзна да ти се противопоставя; до момента, в който си позволя да оспоря твоята воля или не се подчиня на твоите заповеди. Тогава щеше да постъпиш с мен така, както с Женя и с майка си; така, както се опита да се разправиш с Мал.
Той се облегна на перваза на прозореца и неговата позлатена рамка доби ясни очертания.
— А щеше ли да е по-различно, ако до теб седеше твоят следотърсач? Или пък палето Ланцов?
— Да — отвърнах просто.
— Защото тогава ти щеше да си силната, така ли?
— Защото са по-добри мъже от теб.
— Ти можеше да ме направиш по-добър мъж.
— А ти щеше да ме превърнеш в чудовище.
— Никога не съм проумявал слабостта ти към отказатся. Сигурно ти е присъща, защото дълго време си се смятала за една от тях.
— Навремето имах слабост към теб.
Той рязко вдигна глава. Явно не беше очаквал подобно нещо. Вси светии, изпитах такова удовлетворение.
— Защо не дойде при мен нито веднъж през всичките тези дълги месеци? — попитах.
Той продължи да стои мълчаливо.
— Почти не минаваше ден, без да ме навестиш в Малкия дворец — настоях. — А щом не те откривах в някой тъмен ъгъл, мислех, че полудявам.
— Хубаво.
— Реших, че си се уплашил.
— Сигурно е било голяма утеха за теб.
— Мислех, че се страхуваш от онова, което ни свързва. — Мен то вече не ме плашеше. Вече не. Бавно пристъпих напред. Той се вдърви, но не се дръпна.
— Аз съм древно създание, Алина. И знам неща за силата, за които ти можеш само да предполагаш.
— Но това не е само въпрос на сила, нали? — пророних тихо, припомняйки си как той си играеше с мен като котка с мишка, когато за първи път пристигнах в двореца, дори и преди това, още от първия миг, в който се срещнахме. Тогава бях самотно момиченце, отчаяно копнеещо за нечие внимание. Сигурно съм била много лесна плячка за него.
Направих още една крачка. Той замръзна. Телата ни почти се докосваха. Посегнах и обгърнах бузата му в шепа. Този път объркването му беше несъмнено. Стоеше като вкаменен, само гърдите му продължаваха да се надигат и спускат равномерно. После — сякаш примирено — затвори очи. Гънката между веждите му стана още по-дълбока.
— Истина е, значи — продължих меко. — Ти си по-силен, по-мъдър и с безпределен опит. — Надвесих се напред и дъхът ми погали раковината на ухото му. — Аз обаче съм схватлива ученичка.
Очите му се отвориха рязко. Успях за миг да зърна как яростта се надига в сивите му очи, преди да прекъсна връзката между нас.
Разтворих се във въздуха и се понесох обратно към Бялата катедрала, оставяйки го само със спомена за светлината.
Глава 4
Дойдох на себе си задъхана и жадно вдишах влажния въздух на алабастровата стая. Озърнах се гузно. Не трябваше да го правя. Какво научих след всичко това? Само че той е във Великия дворец в привидно добро здраве. Нищожна информация.
И въпреки това не съжалявах. Сега вече знаех какво вижда той, когато ме посещава; какво може да научи или да бъде скрито от него при такава среща. Вече владеех нови умения, които доскоро принадлежаха единствено на него. И това ме радваше. В Малкия дворец тези видения ме ужасяваха; тогава мислех, че губя разсъдъка си, и нещо по-лошо дори; постоянно се чудех какво ще си кажат за мен. Но вече нямаше да е така. Свърши се със срама. Нека сега той усети какво е да бъдеш преследван.
Главоболието тръгна от дясното слепоочие. „Търсех муските на Морозов за теб, Алина.“ Лъжи, предрешени като истина. Искал е да ме направи по-силна само защото е вярвал, че ще може да ме контролира. И все още го вярваше, точно от това се плашех. Тъмнейший нямаше как да знае, че двамата с Мал сме разбрали къде да търсим третата муска, но и не ми се видя особено разтревожен. Дори не спомена жар-птица. Изглеждаше все така самоуверен, твърд, сякаш се чувства съвсем на място в двореца и на престола. „Знам неща за силата, за които ти можеш само да предполагаш.“ Тръснах глава. Дори досега да не съм била заплаха за него, скоро можех да се превърна в такава. Нямаше да го оставя да ме предизвика за битка, докато не съм готова да му дам отпор, какъвто заслужава.
На вратата кратко се почука. Явно беше станало време. Нахлузих отново ботушите и оправих скърпения си златен кафтан. Когато всичко приключи, може да си позволя удоволствието да напъхам това нещо в готварския казан.