— Какво си направил?! — изпищя Зоя. — Така приличаш на див петел!
Харшо само сви рамене.
— Онкет поиска така.
Понякога обаче се натъквахме на такива чудеса из тунелите, че даже Етералки оставаха без думи. Часове наред около нас се виждаха само сиви скали и покрити с кал варовици, а после пред очите ни се разкриваше съвършено кръгла и гладка бледосиня пещера, сякаш вътрешността на яйце от емайл. Друг път се натъкнахме на поредица от малки пещери, чиито стени блещукаха от вградените в тях най-вероятно истински рубини. Женя ги кръсти Скъпоценното ковчеже и оттогава започнахме да именуваме всички природни чудеса, за да минава по-бързо времето. Прекосихме Овощната градина — пещера, пълна със сталактити и сталагмити, които се съединяваха и образуваха стройни колони. А само ден по-късно попаднахме на Балната зала — дълга пещера от розов кварц с толкова гладък под, че се наложи да пълзим на четири крака, пльосвайки се от време на време по корем. След това дойде ред на зловещата, потънала наполовина във вода, желязна решетка, която нарекохме Ангелски порти. От двете й страни стояха крилати каменни фигури със сведени глави, опрели ръце върху мечове от мрамор. Лебедката работеше и ние минахме безпрепятствено, но не можахме да си обясним нито защо е била поставена на това място, нито от кого.
На четвъртия ден попаднахме на пещерно езеро със съвършено гладка повърхност, което напомняше нощно небе, а в дълбините му проблясваха дребни фосфоресциращи рибки.
Двамата с Мал вървяхме по-напред от останалите. Той потопи ръка във водата, но веднага след това изскимтя и я дръпна обратно.
— Хапят!
— Така ти се пада! — казах. — Я, гледай ти, тъмно езеро, пълно с нещо лъскаво! Чакай да бръкна в него!?
— Явно се услаждам на всички — отвърна той и познатата оперена усмивка пробяга по лицето му като лъч върху вода. После обаче май се осъзна, отново нарами денка и аз усетих, че се кани да избяга от мен.
Не бях сигурна откъде дойдоха думите, които ми се изплъзнаха:
— Ти не си ме провалил, Мал.
Той отри мократа ръка в бедрото си.
— И двамата сме наясно, че е точно така.
— Кой знае още колко време ще пътуваме заедно. Най-накрая ще се наложи да ми проговориш.
— Нали в момента това правя.
— Ето, виждаш ли! Чак толкова ли е страшно?
— Нямаше да е — отвърна той, гледайки ме твърдо, — ако исках само да си приказваме.
Страните ми пламнаха. „А ти не искаш само това“ — казах си. Усетих как се свивам по краищата като лист хартия, поднесен твърде близо до огъня.
— Мал…
— Моят дълг е да те пазя, Алина. Имам нужда да се съсредоточа върху главното. А не бих могъл да го направя, ако… — Той изпусна дълбока въздишка. — Ти си предопределена за нещо повече от някой като мен и аз съм готов да загина, за да ти го осигуря. Само, моля те, не искай от мен да се преструвам, че ми е леко.
И той се гмурна в мрака на следващата пещера.
Загледах се в блещукащото езерце, концентричните кръгове във водата още не бяха изчезнали след мимолетното докосване на Мал. Зад себе си чувах как останалите от групата шумно напредват през пещерите.
— Онкет ме дращи през цялото време — заяви Харшо, когато със спокойна крачка се изравни с мен.
— А? — отвърнах глухо.
— Най-странното в тая работа е, че все пак не бяга.
— Да не си получил някакво прозрение, Харшо?
— Всъщност се чудя дали ако изям достатъчно от тези рибки, и аз няма да започна да светя.
Поклатих глава. Естествено, нямаше как един от последните живи Огнетворци да не е безумец. Присъединих се към останалите и се отправих към следващия тунел.
— Идваш ли, Харшо? — провикнах се през рамо.
В този момент избухна първият взрив.
Глава 5
Цялата пещера се разтресе. Върху нас се посипа лавина от дребни камъчета.
Мал на мига се озова до мен и ме дръпна рязко изпод една падаща скала, докато Зоя ме предпазваше от другата страна.
— Изгасете светлините! — провикна се Мал. — Хвърляйте багажа!
Намятахме денковете покрай стените като един вид укрепление и угасихме фенерите, та да не може някоя искра да предизвика нова експлозия.
„Буум.“ Над нас? Или идваше от север? Трудно можехме да определим.
Проточиха се няколко тягостни секунди. „Буум.“ Този път беше значително по-близо и много по-силно. Върху приведените ни глави се посипаха скални отломъци и пръст.