Ами ако някой ни причакваше горе? Какво би станало, ако Аппарат пак се бе обърнал като фурнаджийска лопата и бе пратил Тъмнейший по следите ни? Мислите ми бяха объркани, явно не разсъждавах трезво. Според Мал взривовете бяха резултат от случайна атака в тунелите и това беше единственото разумно обяснение. Аппарат нямаше как да знае къде сме, нито кога точно ще се появим на дадено място. Даже Тъмнейший да е успял някак да научи, че отиваме към Райевост, защо ще си прави труд да взривява тунелите, за да ни изкара на повърхността? Много по-лесно ще е просто да ни причака там.
— Да вървим — казах. — Имам чувството, че се задушавам тук.
Мал направи знак на Толя и Тамар да застанат от двете ми страни.
— Бъдете нащрек — предупреди ги той. — При най-малкия знак за опасност веднага я изведете оттук. После се опитайте да стигнете колкото се може по на запад през тунелите.
Едва след като започна да изкачва стълбата, си дадох сметка, че всички останали чакаме той пръв да излезе. Толя и Тамар бяха много по-опитни бойци от него, освен това Мал беше единственият отказатся сред нас. Тогава защо го оставихме сам да поеме този риск? Прииска ми се да го върна, да му кажа да внимава, но това би прозвучало нелепо. Ние отдавна вече не внимавахме.
Когато стигна най-горе, той ми направи знак и аз освободих светлината, потапяйки всички в мрак. Чух глухо блъскане, стържене на панти, след това тихо мърморене и скрибуцане, докато капакът се отваряше. През отвора не нахлу светлина, нито се разнесоха викове и изстрели.
Сърцето ми думкаше. Ориентирах се по звуците, докато Мал се измъкваше навън, а после и по стъпките над главите ни. Най-накрая чух драскане на клечка и през отвора плисна светлина. Мал свирна два пъти — значи бе безопасно.
Един по един изкачихме стълбата. Щом подадох глава през отвора, по гърба ми полазиха студени тръпки. Стените на шестоъгълното помещение сякаш бяха издялани от нещо като син лазурит и всяка беше декорирана с дървени панели, върху които имаше изобразен различен светец. Златните ореоли проблясваха на светлината на факлите. Ъглите бяха плътно покрити с млечнобяла паяжина. Фенерът на Мал беше оставен върху каменен саркофаг. Намирахме се в крипта.
— Страхотно — обади се Зоя. — От подземията попадаме право в гробница. Какво ли ще е следващото, тур до някоя скотобойна?
— Мезъл — обяви Давид, сочейки към едно име, гравирано върху стената. — Това е стара гришанска фамилия. Един от тях дори беше в Малкия дворец, преди…
— Преди всички да загинат? — услужливо довърши Женя.
— Жива Мезъл — тихо се обади Надя. — Тя беше Вихротворец.
— Може ли да продължим тоя светски разговор на някое друго място? — прекъсна ги Зоя. — Искам час по-скоро да се махна оттук.
Потрих ръце. Тя имаше право.
Масивната врата изглеждаше като направена от желязо. Толя и Мал я подпряха с рамене, а ние се скупчихме зад тях с вдигнати за призоваване ръце; Огнетворците вече бяха приготвили кремъчните огнива. Аз заех позиция най-отзад, готова да нападна с удара Сеч, ако се наложи.
— На три — каза Мал.
В гърлото ми заклокочи кикот и този път не успях да го овладея. Всички ме зяпнаха.
Изчервих се.
— Така де, сигурно сме в някое гробище и се каним да излезем с щурм от гробницата.
Женя се изкиска.
— Ако има някой отвън, направо ще му изкараме ангелите.
— Вярно — каза Мал с далечен намек за усмивка. — Тогава нека първо започнем с: „ауууу“. — После и намекът за усмивка изчезна. Той кимна на Толя. — Сниши се.
След това започна да брои и двамата едновременно тласнаха. Резетата изстенаха и вратите на гробницата зейнаха широко. Зачакахме, но не ни посрещнаха ужасени викове.
Бавно се изнизахме в пустото гробище. Хората близо до реката погребваха своите мъртви над земята заради честите наводнения. Гробниците, струпани една до друга в тесни редици като каменни къщи, придаваха на това място вид на изоставен град. Между тях свиреше вятър, късаше листата от дърветата и рошеше тревата, поникнала около по-малките саркофази. Във всичко това имаше нещо зловещо, но мен хич не ме беше грижа. Въздухът наоколо беше почти топъл в сравнение с мразовитите пещери. Най-после бяхме под открито небе.