Вероятно накрая съм задрямала, защото, когато пак отворих очи, вече беше късно пладне и слънчевите лъчи падаха полегато през клоните на дърветата. Толя стоеше край мен.
— Тамар се върна — каза.
Скочих на крака напълно разбудена. Изражението на Толя обаче беше мрачно.
— Никой ли не се е свързал с нея?
Той поклати глава. Изпънах рамене. Не исках някой да усети разочарованието ми. Трябваше да съм благодарна, че Тамар е успяла да влезе и да излезе от града невредима.
— Мал знае ли?
— Не — отвърна Толя. — Той пълни манерките при извора. Харшо и Стиг са на пост. Да ги повикам ли?
— Това може да почака.
Тамар стоеше облегната на едно дърво и жадно пиеше вода от тенекиено канче, а останалите се бяха скупчили около нея да чуят новините.
— Някакви неприятности? — попитах.
Тя поклати глава.
— И си сигурна, че попадна на точното място, така ли? — обади се Толя.
— Западната страна на тържището. Отидох рано, останах до късно, позавъртях се при един търговец, гледах как една и съща проклета кукла се показа четири пъти. Ако явката все още се ползва, все някой трябваше да ме заговори.
— Утре може пак да опитаме — предложи Адрик.
— Тоя път обаче трябва да съм аз — каза Толя. — Ти и без това си стояла там достатъчно дълго. Ако пак се появиш, на хората може да им направи впечатление.
Тамар отри уста с опакото на ръката си.
— А дали ще направи голямо впечатление, ако наръгам кукловода?
— Не и ако го направиш тихомълком — обади се Надя.
Бузите й порозовяха, когато всички се обърнаха да я изгледат. Никога не бях я чувала да се шегува. Тя обикновено беше идеалният слушател за Мери.
Тамар измъкна кинжал от ръкава си и взе да жонглира с него, крепейки го само на върха на единия си пръст.
— Мога да съм много тиха — каза тя — и милостива. Даже ще пожаля живота на куклите. — После отпи още една едра глътка вода. — Дочух и някои новини. Големи новини. Западна Равка вече е на страната на Николай.
С това определено успя да привлече вниманието ни.
— Блокирали са западния бряг на Долината — продължи тя. — Така че ако на Тъмнейший му трябват оръжие и амуниции…
— Ще трябва да мине през Фйерда — довърши Зоя.
Но имаше и нещо още по-важно. Това означаваше, че Тъмнейший вече няма контрол над крайбрежието на Западна Равка и нейната флота — единствения и без това ограничен достъп на Равка до търговските пътища.
— Сега Западна Равка, а скоро може да е и Шу Хан — обади се Толя.
— Или пък Керч — вметна Зоя.
— А защо не и двете! — гракна Адрик.
Почти виждах как филизите на надеждата започват да никнат в техните редици.
— А сега какво? — попита Сергей, подръпвайки неспокойно ръкава си.
— Нека изчакаме още ден — предложи Надя.
— Знам ли — замислено каза Тамар. — Не че имам против пак да се върна там, но днес на площада имаше опричници.
Това не беше добър знак. Опричниците бяха личната гвардия на Тъмнейший. Ако те душеха наоколо, значи трябваше да се махнем час по-скоро оттук.
— Ще говоря с Мал — казах. — Вие не се разполагайте много нашироко. Може да се наложи да тръгнем още утре заран.
Всички се пръснаха, а Тамар и Надя тръгнаха да преглеждат хранителните запаси. Тамар все още жонглираше с кинжала — определено се фукаше, но Надя, изглежда, изобщо не й обръщаше внимание.
Насочих се към мястото, откъдето долиташе шум на вода, опитвайки да подредя мислите си. Ако Западна Равка се бе обявила в подкрепа на Николай, това беше ясен знак, че той е жив, в добро здраве, и създава по-големи неприятности на Тъмнейший, отколкото някой в Бялата катедрала изобщо предполагаше. Почувствах облекчение, но все така не знаех какъв трябва да е следващият ни ход.
Когато стигнах потока, видях Мал да дебне из плитчините с боси крака, навити до коленете крачоли и гол до кръста. Взираше се съсредоточено във водата, но при звука от приближаващите ми стъпки се изправи рязко и посегна към пушката.
— Аз съм — подвикнах, излизайки от гората.
Той се успокои и отстъпи назад, забивайки поглед обратно във водата.