Лученко хвърли поглед през рамо и ми се закани с пръст като някой учител. Е, поне си струваше да опитам.
— Само искам да кажа — продължих невинно, — че можеш да ме обявиш на търг, да вземеш най-високата цена и после хората ти ще са сити и доволни до края на дните си.
— Харесва ми как разсъждава — обади се жената с качулката.
— Не ставай алчна, Екатерина — предупреди я Лученко. — Ние не сме някакви посланици или дипломати. Наградата за главата на това момиче ще ни отвори път през всички граници. Аз мога да хвана кораб от Дйерхолм. Или просто да се посветя на русокоските до края на дните си.
Всяващата погнуса представа как Лученко се заиграва с цял харем пищни фйерданки занимаваше мислите ми, докато не излязохме на откритото сечище. В центъра му стояха Гриша, заобиколени от близо трийсет въоръжени до зъби войници. Толя кървеше обилно от силен наглед удар по главата. Харшо трябва да е бил на пост при нападението и един поглед ми стигаше да разбера, че е прострелян. Стоеше пребледнял и краката видимо не го държаха, притискаше раната от едната си страна и въздишаше при всяко жално мяукане на Онкет.
— Ето, виждаш ли — обади се Лученко. — Аз вече ударих кьоравото и няма защо да се грижа кой ще даде най-много за теб.
Застанах пред него, опитвайки да говоря колкото се може по-тихо.
— Пусни ги — казах. — Върнеш ли ги на Тъмнейший, ще ги измъчват.
— Е, и?
Преглътнах яростта, която клокочеше в мен. Доникъде нямаше да стигна, ако започна да го заплашвам.
— Един жив пленник е по-ценен от труп — пророних покорно. — Поне ме развържи, за да прегледам раната на приятеля си. — „И да помета хората ти само с едно махване на ръката.“
Екатерина присви очи.
— Недей — каза. — Нека някой от нейните кръвопийци се погрижи за него. — После ме блъсна в гърба и ни подкара към останалите.
— Виждате ли тоя нашийник? — обърна се Лученко към хората си. — Тук си имаме Призоваваща слънцето. — Войниците задърдориха оживено, тук-там се чуха подвиквания. — Така че отсега започвайте да мислите къде ще изхарчите парите на Тъмнейший.
Отвърнаха му възторжени крясъци.
— Защо пък да не поискаме за нея откуп от Николай Ланцов? — обади се някакъв войник в периферията на кръга. Сега, когато стоях в средата на сечището, нападателите ми се струваха много повече.
— Ланцов ли? — повтори Лученко. — Ако има поне капка мозък в главата си, отдавна трябва да е на някое тихо местенце с хубавка девойка, кацнала на коляното му. Стига да е жив изобщо.
— Жив е — обади се някакъв глас.
Лученко се изплю през зъби.
— Това мен не ме засяга.
— Ами страната ти? — попитах.
— Какво е направила тая страна за мен, момиченце? Без земя, без свой живот, само една униформа и пушка. Все тая кой е на трона — Тъмнейший или някой безполезен Ланцов.
— Видях принца, като бях в Ос Олта — обади се Екатерина. — Не изглежда никак зле.
— Не е зле ли? — обади се друг глас. — Същински красавец е проклетникът.
Лученко се намръщи. — Откога…
— Храбър е в битка, умът му сече като бръснач. — Сега гласът идваше сякаш някъде отгоре. Лученко изви врат и се загледа към клоните на дърветата. — Отличен танцьор — продължаваше да изрежда гласът. — А, и още по-добър стрелец даже.
— Кой… — Лученко така и не успя да довърши. Разнесе се гръм и между очите му зейна черна дупка.
Ахнах.
— Невъзмож…
— Не думай — промърмори Мал.
После настана хаос.
Глава 6
Въздухът заехтя от стрелбата около нас, а Мал ме повали на земята. Забих лице в гнилата шума и усетих как той ме прикрива с тялото си.
— Залегни! — извика.
Извих глава и видях как Гриша образуват кръг около нас. Харшо лежеше на земята, но Стиг беше извадил огнивото и въздухът избухна в пламъци. Тамар и Толя се хвърлиха в разгара на битката. Зоя, Надя и Адрик бяха вдигнали ръце, от земята на талази се вдигаха окапали листа и в тази суматоха от въоръжени мъже беше трудно да се различи приятел от враг.
Внезапно зад нас се разнесе силен пукот и някой увисна на клоните на дървото.
— Вие двамата защо се валяте в калта боси и полуголи?! — попита познат глас. — Търсите трюфели2, надявам се?
Николай разряза въжетата около китките ни и ми помогна да се изправя на крака.
2
Вид гъба, която вирее под земята и се отглежда много трудно, което я прави изключително скъпа. — Б.пр.