Погледът му улови нейния и Лус проследи как очите му се разшириха, а след това бързо се присвиха, в изражение, наподобяващо изненада. Но не - беше нещо повече. Когато очите на Даниел срещнаха нейните, дъхът й заседна на гърлото. Разпозна го отнякъде.
Но щеше да запомни, ако беше срещнала някой като него. Щеше да запомни как се е почувствала напълно разтърсена, както се чувстваше точно в момента.
Когато Даниел й хвърли бърза усмивка, тя осъзна, че още се гледат в очите. Топла струя нахлу в тялото й и тя трябваше да се хване за пейката, за да се закрепи. Почувства как в отговор устните й се разтеглят нагоре в усмивка, но после той вдигна ръка във въздуха.
И й показа среден пръст.
Лус ахна и сведе очи.
- Какво? - попита Ариана, в пълно неведение за случилото се току-що. - Няма значение ~ каза тя. - Нямаме време. Усещам, че скоро ще удари звънецът.
Звънецът удари, сякаш по поръчка, и всички ученици вку-пом се затътриха бавно към сградата. Ариана теглеше Лус за ръката и я заливаше с указания къде и кога да се срещне отново с нея. Но Лус все още замаяно се съвземаше от факта, че такъв напълно непознат човек й беше показал среден пръст. Моментното опиянение, което Даниел бе предизвикал в нея, беше изчезнало, и сега тя искаше да знае само едно: Какъв му беше проблемът на този тип?
Точно преди да влезе забързано в първия си час, тя се осмели да хвърли поглед назад. Лицето му беше безизразно, но тя нямаше как да сбърка - гледаше я как се отдалечава.
Луда за връзване
Лус имаше лист хартия, върху която бе напечатана учебната й програма, наполовина празна тетрадка, която беше започнала да попълва в „Доувър“ в часовете по европейска история за напреднали миналата година, два молива втори номер, любимата си гума за триене, и внезапното лошо предчувствие, че Ариана може да е имала право за учебните занятия в „Меч и Кръст“.
Преподавателят още не се беше появил, паянтовите чинове бяха подредени в нестройни редици, а хранилището беше барикадирано със струпани пред него купчини прашни кутии.
Което беше по-лошо, изглежда, че никое от другите деца не забелязваше безпорядъка. Всъщност никое от другите деца сякаш изобщо не забелязваше, че са в класна стая. Всички стояха скупчени близо до прозорците: едни си дръпваха за последен път от цигарата, други местеха огромните безопасни игли на тениските си. Само Тод седеше наистина на чина си, като дълбаеше по повърхността му някаква сложна фигура с химикалката си. Но другите нови ученици, изглежда, вече си бяха намерили места сред тълпата. Кам беше събрал в плътна групичка около себе си типовете с вид на ученици от подготвителното училище „Доувър“. Сигурно са били приятели, когато се беше записал първия път в „Меч и Кръст“. Габ се ръкуваше с момичето с пиърсинг на езика, което се беше размотавало заедно с момчето с пиърсинг на езика отвън. Лус изпита глупава завист, че не беше достатъчно дръзка да направи нещо друго, освен да седне по-близо до безобидно изглеждащия Тод.
Ариана хвърчеше около останалите, като шепнеше неща, които Лус не можеше да чуе, подобно на някаква варварска принцеса. Когато мина покрай Кам, той разроши прясно подстриганата й коса.
- Хубава прическа, Ариана. - Той се ухили, като подръпна един кичур на тила й. - Моите комплименти за стилиста ти.
Ариана то плесна по ръката.
- Долу ръцете, Кам. Което иде да рече: Само в мечтите ти. -Тя рязко посочи с глава в посоката на Лус. - И можеш да поднесеш комплиментите си на новото ми кученце, точно ей там.
Смарагдовите очи на Кам хвърлиха искрящ поглед към Лус, която настръхна.
- Мисля, че ще го направя - каза той и тръгна към нея.
Той се усмихна на Лус, която седеше със скръстени под стола
глезени и с ръце, прилежно сгънати върху осеяния с графити чин.
- Ние, новаците, трябва да се подкрепяме - каза той. - Сещаш ли се какво имам предвид?
- Но аз си мислех, че си бил тук преди.
- Не вярвай на всичко, което казва Ариана. - Той хвърли поглед назад към Ариана, която стоеше до прозореца и ги наблюдаваше подозрително.
- О, не, не е казала нищо за теб - каза Лус бързо, като се опитваше да си спомни дали това наистина беше вярно, или не. Беше ясно, че Кам и Ариана не се харесват, и макар да беше благодарна на Ариана, че я беше развела наоколо тази сутрин, Лус още не беше готова да избира нечия страна.
- Спомням си, когато бях нов тук... първия път. - Той се засмя тихо. - Групата ми току-що се беше разпаднала и бях объркан. Не познавах никого. Щеше да ми е от полза някой -той хвърли поглед към Ариана - необвързан, да ме въведе в правилата.