Той се беше отдръпнал от черната дъска и лениво си проправяше път из стаята. Нямаше представяне за новаците - и Лус не можеше да реши дали се радва на това или не. Господин Коул просто хвърли списъци с разписанието на лекциите върху чина на всеки от четиримата нови ученици. Когато прикрепеният с телбод пакет се приземи пред Лус, тя нетърпеливо се наведе напред да погледне. История на света, пишеше там. Над-хитряване на съдбата на човечеството. Хммм, историята наистина винаги беше най-силният й предмет, но надхитряването на съдбата?
Един по-внимателен поглед към конспекта на лекциите беше всичко, което бе нужно на Лус, за да види, че Ариана бе права, като твърдеше, че това е адска дупка: невъзможно много материали за четене, „тест“, написано с големи, удебелени букви на всеки трети час, и курсова работа от трийсет страници за - това сериозно ли беше? - провалил се тиранин, по избор. Задачите, които Лус беше пропуснала през първите няколко седмици, бяха оградени с големи квадратни скоби, нарисувани с перманентен черен маркер. В полетата на страниците господин Коул беше написал: Потърсете ме за допълнителните проучвателни задачи. Ако съществуваше по-ефективен начин за изсмукване на души, Лус щеше да е изплашена да го открие.
Поне си имаше Ариана, седнала там отзад на съседната редица. Лус се радваше, че вече бяха създали прецедент за спасително предаване на бележки. Тя и Кали имаха навика да си пращат тайно текстови съобщения, но за да го направи тук, на Лус определено щеше да й се наложи да се научи да сгъва книжни самолетчета. Откъсна един лист от тетрадката си и се опита да използва самолетчето на Ариана като модел.
След няколко минути, прекарани в безплодни опити за сътворяване на оригами, ново самолетче се приземи на чина й. Хвърли поглед назад към Ариана, която поклати глава и завъртя очи към нея, сякаш искаше да каже: „Още твърде много имаш да учиш“.
Лус сви извинително рамене и се извъртя назад, за да отвори втората бележка:
О, и докато не започнеш да се прицелваш по-уверено, може би ще е добре да не изпращаш в моята посока съобщения, свързани с Даниел. Онзи тип зад теб е прочут на футболното игрище с умението си да пресича удари.
Хубаво беше да го знае. Дори не беше видяла приятеля на Даниел, Роланд, да се настанява зад гърба й. Сега се обърна съвсем леко на мястото си, докато с крайчеца на окото си зърна
плитчиците му. Осмели се да хвърли бърз поглед към разтворената тетрадка на чина му и прочете цялото му име: Роланд Спаркс.
- Никакво предаване на бележки - каза строго господин Коул, при което Лус рязко вдигна глава и отново насочи вниманието си към него. - Никакво плагиатстване, и никакво взаим-но надзъртане в листата. Не съм си направил труда да завърша университета само за да ме удостоявате с половинчатото си внимание.
Лус кимна заедно с останалите замаяни деца, точно когато трето хартиено самолетче се плъзна и спря в средата на чина й.
Остават само 172 минути!
Сто седемдесет и три мъчителни минути по-късно, Ариана водеше Лус към училищната столова.
- Какво мислиш? - попита тя.
- Права беше - каза сковано Лус, все още съвземаща се от мисълта колко отблъскващи бяха първите й три учебни часа. -Защо му е на някого да преподава такъв потискащ предмет?
- А, Коул скоро ще отпусне юздите. Прави се на строг и навъсен всеки път, когато има нов ученик. Във всеки случай -каза Ариана, като смушка Лус - можеше да е и по-зле. Можеше да се окажеш затворена за няколко часа с госпожица Трос.
Лух хвърли поглед надолу към програмата си.
- Имам биология при нея в следобедния блок от часове -каза тя и почувства как стомахът й се присвива.
Ариана се изсмя бурно, а Лус усети как нещо се бутна в рамото й. Беше Кам, който минаваше покрай тях в коридора, докато отиваше на обяд. Лус щеше да се просне, ако той не беше протегнал ръка да я закрепи.
- Ей, спокойно. - Стрелна я с бърза усмивка и тя се запита дали се беше блъснал в нея нарочно. Но не изглеждаше чак толкова незрял. Лус хвърли поглед към Ариана да разбере дали беше забелязала нещо. Ариана повдигна вежди, почти подканвайки Лус да заговори, но никоя от тях не каза нищо.
Когато прекосиха прашните вътрешни прозорци, отделящи мрачния коридор от още по-мрачната училищна столова, Ари-ана хвана Лус за лакътя.
- Избягвай стека с пържено пиле на всяка цена - редеше наставления тя, когато последваха тълпата в шумната закусвалня. - Пицата е добра, чилито става, а боршът всъщност не е лош. Обичаш ли месно руло?
- Вегетарианка съм - каза Лус. Оглеждаше бързо масите, търсейки по-специално двама души. Даниел и Кам. Просто щеше да се чувства по-спокойна, ако знаеше къде са, за да може да се залови с обяда, като се преструва, че не вижда никого от тях. Но засега не забелязваше нито единия...