- Вегетарианка, а? - Ариана присви устни. - Родители-хи-пита, или твой собствен жалък опит за бунт?
- Ъъ, нито едно от двете. Просто не...
- Обичаш месо? - Ариана завъртя раменете на Лус на деветдесет градуса, така че тя се оказа точно срещу Даниел, седнал на маса в отсрещния край на стаята. Лус издиша шумно. Ето го и него. - Е, това за всякакво месо ли важи? - пропя високо Ариана. - Тоест, не би забила зъби в него?
Лус ръгна Ариана с юмрук и я повлече към опашката за обяд. Ариана се държеше откачено, но Лус знаеше, че се изчервява силно, което щеше да бъде мъчително очебийно на това флуоресцентно осветление.
- Млъквай, той определено те чу - прошепна тя.
Част от Лус изпитваше радост да си разменя шеги по адрес на момчета с приятелка. Ако предположим, че Ариана й беше приятелка.
Още се чувстваше емоционално разтърсена от онова, което се беше случило тази сутрин, когато видя Даниел. Това притегляне към него - още не разбираше откъде беше дошло, а въпреки това, ето че то се появяваше отново. Застави се да откъсне очи от русата му коса, от гладкото очертание на челюстта му. Отказваше да я хванат как зяпа. Не искаше да му дава никаква причина да й покаже среден пръст втори път.
- Както и да е - подхвърли насмешливо Адриана. - Така се е съсредоточил върху онзи хамбургер, че няма да чуе даже и призива на Сатаната. - Тя посочи към Даниел, който наистина изглеждаше сериозно съсредоточен върху дъвченето на сандвича си. Като изключим факта, че изглеждаше като човек, който си придава вид, че съсредоточено дъвче хамбургера си.
Лус отправи поглед през масата към приятеля на Даниел, Роланд. Той гледаше право към нея. Когато долови погледа й, размърда вежди по начин, който Лус не можа да разбере, но въпреки това я стресна леко.
Лус се обърна отново към Ариана:
- Защо всички в това училище са толкова чудати?
- Ще предпочета да не се обиждам от това - каза Ариана, като взе пластмасов поднос и подаде един на Лус. - И ще премина към обясняване на изящното изкуство за избиране на място за сядане в столовата. Разбираш ли, никога не трябва да сядаш някъде близо до... Лус, внимавай!
Единственото, което Лус направи, беше да отстъпи крачка назад, но щом го стори, почувства как две ръце грубо подпряха раменете й. Веднага разбра, че пада. Протегна ръка пред себе си да се закрепи, но ръцете й намериха само нечий друг пълен поднос с храна. Всичко рухна на земята заедно с нея. Тя се приземи с глухо тупване на пода на столовата, а в лицето й се изля пълна купа борш.
След като избърса от очите си достатъчно разкашкани късчета цвекло, за да види нещо, Лус вдигна поглед. Над нея се беше изправила най-разгневената фея, която някога беше виждала. Момичето имаше заострена изрусена коса, поне десет ииърсинга по лицето, и смъртоносен поглед. Оголи зъби към Лус и изсъска:
- Ако видът ти току-що не ми беше съсипал апетита, щях да те накарам да ми купиш нов обяд.
Лус запелтечи някакво извинение. Опита се да стане, но момичето притисна подметката на ботуша си с тънко остро токче върху крака й. Нагоре по крака на Лус се стрелна болка, и трябваше да прехапе устна, за да не извика.
- Защо просто не си запазя правото за някой друг път - каза момичето.
- Достатъчно, Моли - каза хладно Ариана. Протегна ръка да помогне на Лус да се изправи.
Лус трепна. Тънкото остро токче определено щеше да й остави синина.
Моли зае застрашителна поза, за да погледне Ариана в лицето, и Лус изпита чувството, че не се счепкват за първи път.
- Виждам, че бързо се сприятели с новачката - изръмжа Моли. -- Много лошо поведение, А. Не се ли предполага да си на изпитателен срок?
Лус преглътна. Ариана не беше споменала нищо за изпитателен срок, и нямаше логика защо заради това трябва да й е забранено да създава нови приятелства. Но думата беше до-статъчна да накара Ариана да свие юмрук и да замахне за силен удар, който уцели дясното око на Моли.
Моли залитна назад, но тази, която привлече вниманието на Лус, беше Ариана. Беше започнала да се гърчи в конвулсии, ръцете й се бяха изстреляли нагоре и се тресяха във въздуха.
Беше гривната - осъзна с ужас Лус. Гривната изпращаше някакви шокови вълни из тялото на Ариана. Невероятно. Това със сигурност беше жестоко и необичайно наказание. Стомахът на Лус се разбунтува, докато гледаше как цялото тяло на приятелката й се тресе. Посегна да улови Ариана точно когато тя рухна на пода.
- Ариана - прошепна Лус. - Добре ли си?
- Страхотно. - Тъмните очи на Ариана потрепнаха и се отвориха, после се затвориха.