Лус ахна. После едното око на Ариана рязко се отвори отново.
- Уплаших те, нали? О, колко сладко от твоя страна. Не се тревожи, шоковете няма да ме убият - прошепна тя. - Само ме правят по-силна. Както и да е, струваше си, за да насиня окото на онази крава, нали се сещаш?
- Добре, престанете. Престанете - прогърмя зад тях дрезгав глас.
В рамката на вратата стоеше Ранди, почервеняла и дишаща тежко. Беше малко прекалено късно да прекратяват каквото и да е, помисли си Лус, но после към тях със залитане се зададе Моли, с потропващи по линолеума тънки остри токчета. Това момиче наистина нямаше срам. Наистина ли смяташе да обсипе Ариана с ритници, докато Ранди стоеше там?
За щастие, едрите ръце на Ранди се затвориха около юмрука й. Моли се опита да се измъкне, като риташе, и започна да пищи.
- По-добре някой да започва да говори - излая Ранди, като стисна Моли, докато тя се отпусна безжизнено. - Като помисля, и трите се явете за наказание утре сутрин. В гробището. На зазоряване! - Ранди погледна Моли. - Охлади ли се вече?
Моли кимна сковано и Ранди я пусна. Наведе се към Ариана, която още лежеше в скута на Лус, със скръстени на гърдите ръце. Отначало на Лус й се стори, че Ариана се цупи, като сърдито куче с шоков нашийник, но после почувства как тялото на Ариана леко се разтресе и осъзна, че момичето още беше под влиянието на шоковата гривна.
- Хайде - каза Ранди, с по-мек тон. - Да изключим това нещо.
Тя протегна ръка към Ариана и й помогна да надигне дребното си, треперещо тяло, като се обърна само веднъж на вратата, за да повтори заповедите си към Лус и Моли.
- На зазоряване!
- Очакваме го с нетърпение - каза сладко Моли, като посегна надолу да вдигне чинията с месно руло, която се беше изплъзнала от подноса й.
За миг залюля чинията над главата на Лус, после я обърна надолу и размаза храната в косата й. Лус чу жвакащия звук на собственото си унижение, докато цялото училище „Меч и Кръст“ гледаше зрелището - покритото с месно руло ново момиче.
- Безценно - каза Моли, като измъкваше миниатюрен сребрист фотоапарат от задния джоб на черните си джинси. - Каже-
Палнали ангели
те... „месно руло“ - пропя тя, като щракна бързо няколко кадъра в близък план. - Тези ще изглеждат страхотно в блога ми.
- Хубава шапка - присмя се някой от другия край на столовата. После, обзета от безпокойство, Лус обърна поглед към Даниел, молейки се някак да е пропуснал цялата сцена. Но не. Клатеше глава. Изглеждаше подразнен.
До този момент Лус си бе мислила, че има шанс да се изправи и просто да се отърси от случката - в буквалния смисъл. Но когато видя реакцията на Даниел - е, това най-сетне я сломи.
Нямаше да се разплаче пред никого от тези ужасни хора. Преглътна с усилие, изправи се на крака и си тръгна. Втурна се към най-близката врата, жадна да усети полъх на малко хладен въздух върху лицето си.
Вместо това я обгърна южняшката септемврийска влага, задушавайки я, веднага щом излезе навън. Небето имаше онзи невзрачен цвят, сивкавокафяво, толкова потискащо мек, че беше трудно дори да намериш слънцето. Лус забави ход, но спря напълно едва когато стигна досами паркинга.
Копнееше да види там очуканата си стара кола, да потъне в тапицираната с опърпан плат седалка, да включи двигателя, да надуе до дупка стереоуредбата и да се пръждоса възможно най-бързо от това място. Но докато стоеше на нагорещения черен паваж, реалността проникна в съзнанието й: Беше закотвена тук, и две извисяващи се метални порти я отделяха от света извън „Меч и Кръст“. Освен това дори и да имаше начин да се измъкне... къде щеше да отиде?
Усещането за гадене в стомаха й каза всичко, което трябваше да знае. Вече беше на последната спирка и положението изглеждаше доста мрачно.
Беше колкото потискащо, толкова и вярно: „Меч и Кръст“ беше всичко, което имаше.
Скри лице в ръцете си, знаейки, че трябва да се върне. Но когато вдигна глава, полепналата по дланта й смес й напомни, че още беше покрита с месното руло на Моли. Ъх. Първа спирка: най-близката баня.
Щом се върна вътре, Лус се шмугна в момичешката тоалетна точно когато вратата се отваряше. Габ, която изглеждаше още по-руса и безупречна сега, когато Лус имаше вид на влизала в контейнер за смет, се промуши покрай нея.
- Оооп, извинявай, миличка - каза тя. Гласът й с южняшки акцент беше сладък, но лицето й се сбърчи, когато видя Лус: -О, Боже, изглеждаш ужасно. Какво е станало?
Какво е станало ли? Сякаш цялото училище не знаеше вече. Това момиче вероятно се правеше на тъпо, та Лус да изживее наново цялата унизителна сцена.
- Изчакай пет минути - отвърна Лус, с по-остър тон, отколкото възнамеряваше. - Сигурна съм, че тук клюката се разпространява бързо като чума.