- Откъде знаеш това? - попита Лус бавно.
- Налучкване? - Пен сви рамене. - Шегувам се. Четох ти досието, много ясно. Това ми е хоби.
Лус се взря неразбиращо в нея. Може би твърде прибързано беше преценила, че може да й се довери. Как можеше Пен да има достъп до досието й?
Пен се зае с водата. Когато водата стана топла, тя направи знак на Лус да наведе глава в мивката.
- Виж, работата е там - обясни тя, - че аз всъщност не съм откачена. - Тя дръпна нагоре мократа глава на Лус. - Не се обиждай. - После отново я наведе. - Аз съм единственото хлапе в това училище, което не е настанено със съдебна заповед. И може и да не смяташ така, но да си законно нормален си има предимства. Например, аз съм също и единственото хлапе, на което се доверяват да помага в канцеларията. Което е тъпо от тяхна страна. Имам достъп до голям брой поверителни глупости.
- Но ако не се налага да си тук...
- Когато баща ти отговаря за поддържането на площите около училището, един вид трябва да ти позволят да учиш безплатно там. Така че... - Пен млъкна, без да си довърши изречението.
Бащата на Пен се грижеше за поддръжката? От вида на мястото, на Лус не й беше минало и през ум, че изобщо имат човек по поддръжката.
- Знам какво си мислиш - каза Пен, като помагаше на Лус да отмие с шампоан последния сос от косата си. - Че площите не са точно добре поддържани?
- Не - излъга Лус. Жадуваше да остане в добри отношения с това момиче и желанието й да покаже, че иска да бъдат приятелки беше далеч по-силно, отколкото това да изглежда, сякаш наистина й пукаше колко често някой коси моравата в „Меч и Кръст“. - Много е, хм, хубаво.
- Татко почина преди две години - каза Пен тихо. - Стигнаха дотам, че да ми определят противния стар директор Удел като законен попечител, но, ъъ, всъщност така и не намериха време да наемат заместник на татко.
- Съжалявам - каза Лус, като също сниши глас. Значи още някой тук знаеше какво е да преживееш сериозна загуба.
- Всичко е наред - каза Пен, като изстиска балсам в дланта си. - Училището всъщност наистина е добро. Тук ми харесва много.
Сега Лус рязко вдигна глава и из банята се разлетяха водни пръски.
- Сигурна ли си, че не си откачена? - подметна тя.
- Шегувам се. Мразя това място. Пълна отврат е.
- Но не можеш да се заставиш да си тръгнеш - каза Лус, като наклони глава, обзета от любопитство.
Пен прехапа устна:
- Знам, че звучи нездраво, но дори и да не бях принудена да стоя с Удел, пак нямаше да мога да си тръгна. Татко е тук. - Тя посочи към гробището, което не се виждаше оттук. - Той е всичко, което имам.
- Тогава предполагам, че имаш повече, отколкото някои други хора в това училище - каза Лус, като мислеше за Ариана. Умът й се върна отново към начина, по който Ариана беше стиснала ръката й днес във вътрешния двор, към жадния поглед в сините й очи, когато накара Лус да обещае, че ще намине край стаята й в спалните помещения тази вечер.
- Тя ще се оправи - каза Пен. - Нямаше да е понеделник, ако не бяха откарали Ариана при училищната сестра след припадък.
- Но това не беше припадък - каза Лус. - Беше онази гривна. Видях я. Изпращаше шокови вълни по тялото й.
- Тук в „Меч и Кръст“ имаме много обширно определение за това, какво се брои за „припадък“. Нали се сещаш за твоята нова неприятелка, Моли? Тя е имала направо легендарни припадъци. Все повтарят, че ще й сменят лекарствата. Да се надяваме, че ще имаш удоволствието да станеш свидетел на поне едно хубаво изперкване, преди да го направят.
Сведенията, с които разполагаше Пен, бяха наистина забележителни. На Лус й мина през ума да я попита каква е ис гори-ята с Даниел, но вероятно беше най-добре да запази в тайна странно силния си интерес към него. Поне докато тя сама не го разгадаеше.
Почувства как ръцете на Пен изстискват водата от косата й.
- Това е последно - каза Пен. - Мисля, че най-после си обез-месена.
Лус погледна в огледалото и прокара ръце през косата си. Пен беше права. С изключение на емоционалните белези и болката в десния й крак, нямаше доказателства за спречкването й с Моли в столовата.
- Просто се радвам, че имаш къса коса - каза Пен. - Ако още беше дълга както на снимката в досието ти, тази операция щеше да е доста по-продължителна.
Лус я зяпна:
- Май ще трябва да те държа под око, нали?
Пен обви ръката на Лус със своята и я измъкна от банята.
- Просто бъди в добри отношения с мен, и никой няма да пострада.
Лус стрелна Пен с разтревожен поглед, но лицето на Пен не издаваше нищо.
- Шегуваш се, нали? - попита Лус.
Пен се усмихна, внезапно развеселена.
- Хайде, трябва да вървим в час. Не се ли радваш, че имаме едни и същи занятия следобед?