Лус се засмя:
- Кога ще спреш да знаеш всичко за мен?
- Не и в обозримото бъдеще - каза Пен, като я задърпа надолу по коридора и обратно към сивите тухлени учебни сгради. - Скоро ще започне да ти харесва, обещавам. Много е полезно да имаш приятелка като мен.
Притъмняване
Няма спасение
Състояние на невинност
Докосната о корените
Колебания
Далече от очите
1
Игра на думи: фамилното име Прайс (Price) означава „цена“. - Б. пр.
2
Непреводима игра на думи: прозвището Whores and Jocks (развратници и шотландци) има близко звучене с името на училището на английски - „Sword and Cross“. - Б. пр.
Притъмняване
Лус криволичеше надолу по влажния коридор на спалните по-мещения към стаята си, повлякла след себе си червената си туристическа торба със скъсаната дръжка на рамо. Стените тук бяха с цвета на прашна черна дъска - а навсякъде цареше стран-на тишина, като изключим приглушеното жужене на жълтите флуоресцентни лампи, които висяха от покритите с петна от влага окачени тавани.
Преди всичко Лус бе изненадана да види толкова много затворени врати. В „Доувър“ винаги й се искаше повече усамотение, отдих от вихрещите се из целия коридор купони в спалните помещения, които започваха внезапно по всяко време. Не можеше да стигнеш до стаята си, без да се препънеш в групичка момичета, седнали с кръстосани крака в еднакви джинси, или притисната към стената целуваща се двойка.
Но в „Меч и Кръст“... е, или всички вече се залавяха с курсовите работи по трийсет страници... или в противен случай общуването тук беше от много по-затворена разновидност.
И като стана дума за това, самите затворени врати бяха гледка, която си заслужаваше да се види. Ако учениците в „Меч и Кръст“ бяха изобретателни по отношение на нарушенията в изискванията за облеклото, то бяха направо гениални, когато ставаше дума да придадат личен характер на обитаваното пространство. Лус вече беше минала покрай врата с мънистена завеса, и друга - с изтривалка със сензор за движение, която я насърчи „да си продължава по пътя, мамка му“, когато мина край нея.
Спря пред единствената празна врата в сградата. Стая 63. Дом, горчив дом. Затършува за ключа си в предния джоб на раницата, пое си дълбоко дъх и отвори вратата на килията си.
Оказа се не толкова ужасно. Или може би не толкова ужас-но, колкото очакваше. Имаше прилично голям прозорец, който се отвори с плъзгане, за да пропусне вътре малко не така задушен нощен въздух. А зад стоманените решетки, изгледът към осветения от луната училищен двор всъщност беше донякъде интересен, ако не се замисляше твърде много за гробището, което се намираше отвъд него. Имаше дрешник и малка мивка, бюро, на което да работи - като се замислеше сега, най-тъжно-то нещо в стаята беше нейното отражение, което Лус зърна набързо в огледалото в цял р1>ст зад вратата.
Бързо извърна очи, знаейки твърде добре какво щеше да намери в отражението. Лицето си с изпит и уморен вид. Лешниковите си очи, изпъстрени с тревога. Косата си, подобна на козината на истеричния миниатюрен пудел на семейството след дъждовна буря. Пуловерът на Пен й стоеше като торба. Трепереше. Следобедните й занятия не бяха по-приятни от сутрешните, главно заради факта, че най-големият й страх се беше сбъднал: Цялото училище вече беше започнало да я нарича „Месното руло“. И за нещастие, до голяма степен като ястието, чието име носеше, прякорът явно щеше да й се лепне.
Искаше да си разопакова нещата, да превърне безличната стая 63 в свое собствено местенце, където можеше да отиде, когато имаше нужда да избяга и да се почувства добре. Но стигна само дотам, да отвори ципа на раницата, преди да рухне съкрушена върху незастланото легло. Чувстваше се толкова далече от къщи. Бяха нужни само двайсет и две минути път с кола, за да стигне от белосаната задна врата с разхлабени панти на къщата си до ръждивите входни порти от ковано желязо на „Меч и Кръст“, но със същия успех можеше да са двайсет и две години.
През първата половина от мълчаливото пътуване с кола с родителите й тази сутрин, всички квартали в съседство изглеждаха до голяма степен едни и същи: сънливи южняшки предградия на средната класа. Но после бяха продължили по високия път през мочурищата към брега, и теренът ставаше все по-блатист и по-блатист. Възвишение, покрито с мангрови дървета, показваше, че навлизат в мочурищата, но скоро дори те намаляха. Последните десет мили от пътя до „Меч и Кръст“ бяха мрачни и потискащи. Сивкаво кафяви, безлични, изоставени. У дома в Тъндърболт, хората из града все се шегуваха за стран-но запомнящата се воня на плесен тук: Разбираш, че се намираш в мочурищата, когато колата ти започне да вони на тъмна-та мека почва на мочурищата.