Стаята се разтресе. Някаква аура започна да проблясва около тях.
Тя не забелязваше нищо, не осъзнаваше нищо, не разбираше нищо освен целувката им.
Той единствен знаеше какво предстоеше да се случи, какви мрачни компаньони бяха готови да се натрапят на повторното им обединение. Макар и да не беше в състояние отново да промени хода на живота им, той знаеше.
Сенките се спуснаха с въртене право над главите им. Толкова близо, че можеше да ги докосне. Толкова близо, че се запита дали тя можеше да ги чуе какво шепнат. Гледаше как облакът премина през лицето й. За миг видя как в очите й се зароди искрица на разпознаване.
После нямаше нищо, абсолютно нищо.
Напълно непознати
Лус се втурна забързано в осветеното от флуоресцентни лампи фоайе на училището „Меч и Кръст“ с десет минути закъснение. Един от членовете на персонала, с издут гръден кош и червени бузи и тефтер с прикрепващи се страници, който стискаше под якия си като желязо бицепс, вече даваше заповеди -което означаваше, че Лус е изостанала.
- И така, помнете главното: медицинският пункт, легла и „червените очи“ - излая служителят на една скупчена групичка от други трима ученици, всичките застанали с гръб към Лус. -Помнете основните правила и никой няма да пострада.
Лус забърза да се присламчи към групата. Още се опитваше да разбере дали е попълнила правилно огромната купчина от книжа, дали този гид с бръсната глава, който стоеше пред нея, е мъж или жена, дали имаше някой, който да й помогне с тази огромна торба, дали родителите й щяха да се отърват от любимия й плимут „Фюри“ в мига, щом пристигнеха вкъщи, след като я оставиха тук. Цяло лято заплашваха да продадат колата, а сега имаха причина, която дори Лус не можеше да оспори: В новото училище на Лус на никого не беше позволено да има кола. В новото й поправително училище, за да сме точни.
Все още се опитваше да свикне с този термин.
- Бихте ли, ъ, бихте ли повторили това? - попита тя служителя. - Какво беше, лекарства...?
- Я виж ти кого е довяла бурята - каза служителят високо, после продължи, като изричаше думите бавно и ясно: - Медицинският пункт. Ако сте от учениците, които са на медикаменти, това е мястото, където ще отивате, за да се поддържате дрогирани, нормални, дишащи, каквото ще да е. - Жена, реши Лус, като изучаваше съществото. Никой мъж нямаше да е достатъчно ехиден, за да изрече всичко това с такъв сладък тон на гласа.
- Схванах. - Лус почувства, че й се повдига. - Медицинският пункт.
Вече от години не беше на лекарства. След нещастния случай миналото лято д-р Санфорд, нейният специалист в Хоп-кингтън - и причината, поради която родителите й я бяха изпратили на училище с пансион чак в Ню Хампшър - искаше да обмисли възможността отново да я сложи на лекарства. Макар че накрая го беше убедила в привидната си стабилност, беше нужен допълнителен месец на анализ от нейна страна, само за да стои далече от онези ужасни антипсихотични лекарства.
Това беше причината, поради която се записваше в горния курс на „Меч и Кръст“ цял месец след като академичната година беше започнала. Достатъчно неприятно беше да е нова ученичка, и Лус наистина беше нервна, че ще трябва да се впусне бързо в училищни занятия, в които всички останали вече бяха навлезли. Но както изглеждаше от днешната обиколка, тя не беше единственото ново хлапе, което пристигаше днес.
Крадешком хвърли поглед към другите трима ученици, застанали в полукръг около нея. В предишното й училище - подготвителното училище „Доувър“ - именно по време на обиколката на кампуса в първия ден се беше запознала с най-добрата си приятелка, Кали. В кампус, където всички други ученици на практика бяха откърмени заедно, щеше да е достатъчно, че Лус и Кали бяха единствените хлапета, които не се записваха тук като част от семейната традиция. На двете момичета не им отне много време да осъзнаят, че освен това споделяха една и съща страст към едни и същи стари филми - особено когато ставаше дума за Албърт Фини. След като през първата си година, докато гледаха „Две за из път“, откриха, че никоя от тях не можеше да приготви торбичка пуканки, без да задейства противопожар-ната аларма, Кали и Лус не се бяха отделяли една от друга. Докато... докато не им се наложи.
Днес до Лус стояха две момчета и едно момиче. Момичето изглеждаше достатъчно лесно за разгадаване - русо и красиво като от реклама на козметичните продукти „Нютрогена“, с маникюр в пастелно розово, който беше в тон с пластмасовата й папка с метални халки.