Лицето на Робин се затвори.
— Да, това не ми хареса, но ако знаеш каква е Маги, ще разбереш, че човек не може да я принуждава. Освен че не споделяме леглото, приятелството ни си остана същото, а това имаше най-голямо значение… човек винаги може да намери жени за физическа връзка, но няма друга като Маги. Допреди една година, когато се зае да играе ролята на графиня Янош, ние живеехме заедно, когато не бях някъде да рискувам главата си. Едва когато се присъединих към британската делегация, започнахме да се правим, че сме просто познати.
Изпитвайки отчаяна нужда да осмисли това, което чуваше, Рафи каза:
— Сигурно мислиш, че има някакъв шанс тя да се омъжи за тебе, иначе нямаше да възнамеряваш отново да й го предложиш.
Робин се поколеба за миг, после каза хладно:
— Някога хранех по-големи надежди. Маги искаше да се върне в Англия, да заживее спокойно в някое малко градче като Бат, например. Възнамерявах да изчакам три месеца, после да отида при нея и да я помоля. Дотогава щеше да бъде готова да приеме предложението ми, защото щеше да е страшно отегчена. — Той сведе очи надолу и внимателно оправи превръзката на ръката си. — Сигурно щеше да се получи. Аз съм богат, тя е красива, добри приятели сме. В повечето бракове няма дори това. Но положението се промени и вече не мисля, че ще приеме такова предложение от мене.
Време беше за решителния въпрос в този необикновен разговор. Рафи запита:
— Ти обичаш ли я?
Стройното тяло на Робин, очертано срещу идващата отвън светлина, остана неподвижно.
— Дали я обичам? Не знам какво наистина означава това. Вероятно ми липсва темперамент за силни страсти. Със сигурност не я обичам така, както Маги разбира това.
Той замлъкна, после каза с глас, който подсказваше, че говори не толкова на Рафи, колкото на себе си:
— Бих се хвърлил в огъня заради нея, но това далеч не е същото.
Чувствайки се така, сякаш го разкъсват на две, Рафи пресече стаята и застана достатъчно близо, за да вижда лицето на другия мъж. И запита тихо:
— Защо ми казваш това?
— Защото мисля, че Маги е влюбена в тебе. Знам, че е обичала някого, преди да се срещнем, и я видях как се промени, когато ти дойде в Париж. — Тонът на Робин стана сардоничен. — Макар че няма гаранция тя да пренебрегне миналото и да се омъжи за тебе, от начина, по който се държиш, заключавам, че би искал поне да й направиш такова предложение.
Болезненото объркване на Рафи започна да се изпарява, отнесено от почти непоносима надежда.
— Щях да се върна в Англия, без да се срещна отново с нея.
— Знам. Точно затова ти казах всичко.
След една изумена пауза Рафи каза:
— Ти си великодушен мъж.
— Искам Маги да бъде щастлива. — Изражението на Робин се промени, той остави скритата под повърхността твърдост да излезе наяве. — Но ако се ожениш за нея и я направиш нещастна, ще отговаряш пред мене.
— Ще трябва да отговарям най-напред пред себе си и ти гарантирам, че ще бъда по-суров, отколкото който и да било друг би могъл да бъде — Рафи си пое дъх с усилие. — Това е толкова невероятно… но ти благодаря.
И като грабна кутията с бижутата, той почти излетя от стаята.
Робин дръпна тежката завеса и загледа как дукът излиза от къщата, скача в каретата си и се отправя забързано към Шантьой.
Той пусна завесата и се обърна със стиснати устни. Беше наистина много великодушен мъж. И проклет глупак.
27.
Макар че на Маги по принцип не й се ходеше пак в Шантьой, отиването за Рекс й бе дало формален повод да не си бъде у дома, ако Рафи се отбие да види как са те двамата с Робин. Денят беше толкова слънчев и топъл, сякаш в разгара на лятото, и това правеше пътуването приятно.
Когато стигна до замъка, пруските стражи пред вратата й казаха, че всички служители на Варен са избягали и имението е останало празно. Дежурният сержант я позна, понеже я бе видял предния ден, затова не й струваше много усилия да го убеди да я пусне вътре, когато му каза, че е дошла за котката и може би ще поразгледа градините.
Осъществяването на първата цел не й отне много време — който е казал, че котките са саможиви, явно не е познавал Рекс. Само пет минути, след като влезе в замъка и започна да го вика по име, той изскочи отнякъде и се хвърли към нея, готов за храна и обожание.
Марго беше досетлива и си бе донесла малко пилешко месо. След като Рекс се наяде, се отпусна да храносмила в блажените прегръдки на съня, настанен удобно на рамото й.
Разкошните, но запуснати градини бяха много красиви, цветята блестяха ярко в дивото великолепие на последните хубави дни преди падането на сланата. Не се усещаше нито следа от злобата на Варен, и тя беше благодарна за това.