— Не, Люсиен знаеше за тази афера, тя, изглежда, е нещо съвсем отделно. Но този нов заговор е опасен именно защото има сведения, че се мъти във висшите дипломатически кръгове на конференцията. Не само ще е по-трудно да бъде разкрит, но това означава и че заговорниците имат по-близък достъп до мишените си. — Рафи бръкна в джоба на дрехата си и извади оттам сгънат и запечатан лист хартия. — Люсиен изпраща това, за да си наясно какво е узнал.
Маги взе бележката, прочете я и я скри.
— Чел ли си какво пише вътре?
Той вдигна изненадано вежди.
— Разбира се, че не. Нали е изпратено до тебе.
— Никога няма да станеш шпионин.
Гласът на Рафи беше като от коприна, но за пръв път си позволи да издаде чувствата си.
— Така е наистина. Никога не бих могъл да съпернича на твоя талант да мамиш и предаваш.
Маги се изправи на стола си и пантофките й от шевро тропнаха по пода. Стаята запулсира от недоизказаното минало. За миг му се стори, че тя ще избухне, но годините сурова тренировка я накараха да остане спокойна, докато се опитваше да се овладее.
— Не, сигурна съм, че не би могъл — каза тя язвително. — Когато твоята орисница е размахала жезъла си над люлката на дука, е оставила като безценни дарове единствено твърдоглавието и самомнителността.
Погледите им се кръстосаха — двама сърдити хора, решени нищо да не отстъпват на другия. Рафи пръв се овладя, може би защото имаше нужда от нея повече, отколкото тя от него.
Когато отмина обидата, вдигайки рамене, той изрече:
— Без съмнение си права… никога не съм претендирал, че характерът ми е очарователен. За да се върнем към работата, мислиш ли, че Люсиен има основания да се безпокои? Основава се най-вече на догадки. — Дългите му пръсти се заиграха със столчето на чашата. — Люс наистина много го бива в гатанката. Ти си по-близо до нещата. Какво мислиш?
Зарадвана, че се отдалечава от тягостните чувства, които все напираха да излязат на повърхността, Маги отвърна:
— Нищо специално не съм чувала, но радикалите пазят учудващо мълчание. Това не им е присъщо, те все пак са млади мъже, решени да умрат за революционните идеали.
И продължи, заинтересувана от друго:
— Спомена малкото име на лорд Стратмор. Добре ли го познаваш?
— Много добре. Ти все ме закачаше, че съм бил от групата, известна като „падналите ангели“. Люсиен също беше в тази група. Понеже бях малко по-голям от приятелите си, завърших Оксфорд и отидох в Лондон една година преди тях. Люс и другите бяха още в университета, когато ти беше в Лондон за сезона.
През годините, когато бе работила за него, Маги се бе срещала всичко на всичко два пъти с лорд Стратмор, но той й бе направил силно впечатление. Стори й се чудно, че е близък приятел на Рафи. Светът наистина беше малък.
— Доколкото си спомням, вие четиримата се бяхте нарекли така заради някакво безбожно съчетание между ангелска външност и дяволски дела.
Искаше й се да разстрои Рафи, но той само леко се усмихна.
— И външността, и делата бяха преувеличени.
Ръката й стисна по-силно дръжката на ветрилото. Делата може би бяха преувеличени, но не и външността. На двадесет и една години Рафи беше блестящ; сега зрелостта бе придала сила на високата му фигура и характерност на лицето му, бе направила присъствието му по-авторитетно. Макар да си спомняше, че мургавата кожа бе наследство от бабата италианка, бе забравила колко силно контрастираха с нея светлите му сиви очи.
Искаше й се да е безчувствена към привлекателността му, но не беше. И по-лошо, тя вече не беше онова невинно момиче; беше жена и знаеше какво е страст. И копнеж…
Слава Богу, нямаше да се наложи отново да се среща с Рафи; той влияеше ужасно върху концентрацията й. Изправяйки се отново на крака, тя каза:
— Веднага ще започна проучването. Ако чуя нещо важно, ще съобщя веднага на британската делегация. А сега, ако ме извиниш, трябва да поговоря с някои хора.
Той също се изправи с предупредително изражение.
— Има още нещо; Люсиен иска да работиш по въпроса заедно с мене, а не с делегацията.
— Какво! — възкликна Маги. — Защо, по дяволите, ще си губя времето да работя с любител? Ако има заговор, времето е от голямо значение. С риск да оскърбя персоната на ваша светлост, само ще ми се пречкаш.
Рафи стисна устни, но не повиши глас.
— Люсиен подозира, че някой от делегацията е или небрежен, или предател, а това е прекалено важно, за да рискуваме. Той иска да докладваш на мене. Установили сме временна куриерска служба между Париж и Лондон, за да го държим в течение. Ако събитията го наложат, ще отида направо при Касълрий или Уелингтън.