Тя извика от ужас, желанието отлиташе от нея, разтърсена издъно от отчаяни хлипания. Беше й студено, толкова студено и беше толкова сама…
Рафи веднага пусна китките й и я обгърна с ръце, защитавайки я с духа и тялото си от бурята.
— Обичам те, Марго! — каза той настоятелно. — Винаги ще те обичам. Никога няма отново да бъдеш пак сама.
Тя знаеше дълбоко в себе си, че ако някога се изправи пред целия ужас, ще умре.
Но не умря. Рафи беше до нея, с нея, неговата нежност и сила я пазеха, настоятелните му любовни думи бяха спасителният пояс, който я избавяше от унищожението.
Постепенно водовъртежът на ужаса започна да губи силата си и накъсаното й дишане се успокои. Миналото не се беше променило; спомените й все още бяха горчиви, раните още бяха дълбоки. Но неговата любов разпръскваше облаците на страха така неумолимо, както слънцето прогонва утринната мъгла.
Страхът се оттегли и остана празнота. Тогава полека, подобно на прилив, в кухото пространство в центъра на душата й се вля любовта. Топлината на неговата закрила прогони тъмните сенки и ги замени със светлина.
С любовта се върна и умиротворяващото желание. Това не беше отчаяната нужда, която преди я бе подтиквала, а мощен изблик на чувство, в което любовта и страстта бяха неотделими.
Макар че той беше омекнал, докато я предпазваше с прегръдката си от бурята, те все още бяха вплетени един в друг така неразделно, както могат да бъдат слети мъж и жена. Тя се изви на дъга, притискайки се към него, и остави тялото си да говори. Когато страстта отново се появи, тя прошепна:
— Обичам те, Рафи.
Той изпусна дълбока въздишка, движейки се в първичния ритъм на съвкуплението. Нямаше и следа от разстоянието, което беше усетил, когато за пръв път се любиха. Сега той беше изцяло с нея, с душата, както и с тялото си.
Докато се опитваха да слеят двете си тела в едно цяло, силните му тласъци породиха друга буря, този път от белия вихър на желанието. Тя извика и се вкопчи в него, докато се извиваше, излязла извън себе си. Силни спазми преминаха през тялото й, породени в мястото, където телата им се съединяваха. Викът й отекна, повторен от дълбокия му стон, докато спермата му се изливаше в нея.
Екстазът се разнасяше бавно, разливайки се във вихрушка от умиротворение и светлина. Когато накъсаното й съзнание започна лека-полека да се подрежда в едно цяло, усети, че Рафи трепери също толкова силно като нея. Тя започна да гали мокрия му гръб, докато дишането му се успокои.
— Как усети, че се чувствам толкова сама? — прошепна тя.
Рафи се подпря на лакти и се вгледа в лицето й, а напрегнатото му изражение показваше колко много му бе струвал нейният емоционален катаклизъм.
— Припомняне, предполагам. Когато погледнах назад, разбрах, че страхът от загубата ме е накарал да се отдалеча от рисковете на дълбоките чувства. Но това, което открих, не беше сигурност, а самота. Предположих, че и при тебе е било така.
— Прав си — каза тя бавно. — Никога не можах да забравя какво се бе случило, но и никога не си позволих да го почувствам докрай. За да оцелея, трябваше да се отдалеча от ужаса. А като го направих, се откъснах от всичко… и от всички.
— Говориш така, сякаш това е в миналото.
— Наистина е там, защото този път ти няма да ме оставиш да потъна. Благодаря ти, Рафи. — Тя погледна в дълбоките му сиви очи и устата й се изви в усмивка. — Ако все пак по-рано не съм се изразила достатъчно ясно, обичам те.
Той й върна усмивката с омайваща топлота.
— Както, вярвам, съм споменавал трийсет или четирийсет пъти, и аз те обичам.
Тя се засмя.
— Май поне веднъж сме на едно и също мнение.
По лицето му премина сянка.
— Съжалявам, че се забравих толкова много и не се отдръпнах.
Той се поколеба, после добави:
— Надявам се, че… това няма да има никакви нежелателни последици.
Тя разцъфна в радост и в замайващо усещане за женската си сила.
— Подобни последици няма да бъдат нежелателни за мене — каза тя спокойно. — А и ти сигурно би искал да имаш наследник.
Той я погледна стреснато. После, някак изведнъж, лицето му се озари отвътре и стана така лъчезарно, колкото и слънцето над тях.
— Това означава ли, че искаш да се омъжиш за мене?
Тя прокара нежно пръсти през разрешената му коса.
— Ако си сигурен, че искаш една жена с тъмно минало, не бих желала нищо по-силно от това, да бъда твоя съпруга.