— Мога ли да запитам как се разви битката ти с дука?
Тя въздъхна.
— Двамата с него спечелихте. Ще стоя тук до края на мирната конференция, без значение колко ще трае.
Робин подсвирна учудено.
— Как успя да го постигне Кандовър? Ако е изнамерил някакъв чудотворен начин да те убеди, ще го питам какъв е.
Маги се изкиска и потупа ръката му.
— Не си прави труда, скъпи. Методът му е такъв, че никой друг не може да го използва. — Кратката й веселост бързо я напусна. — Бил е във Франция, когато баща ми и Уилис са били убити, и е пренесъл телата в Англия. През всичките тези дванадесет години са лежали погребани в имението на чичо ми.
Робин я погледна отблизо. Добре беше, че остава, но този нов факт подсказваше милиони интересни въпроси. Колко близко е било познанството на дука с Маги, имаше ли последици, които биха могли да повлияят на собствения му план? Оставяйки тези мисли за себе си, той запита:
— Възможно ли е да те е излъгал за това, за да те убеди да останеш тук?
Въпросът накара Маги да трепне; не беше й хрумнало да се усъмни в думите на Рафи. Тя дори не се замисли, преди да поклати отрицателно глава.
— Не, той е истински английски джентълмен, няма достатъчно въображение, за да лъже.
Робин се ухили с неотразима момчешка усмивка.
— Не съм ли те убедил, че всички англичани са джентълмени?
— Ти, Робин, си нещо уникално, единствен по рода си. Съвсем случайно си се родил англичанин.
Маги му отправи топла усмивка. Въпреки че с всички сили се стремеше да изтъква противното, Робин беше съвършен джентълмен, по-голям джентълмен, отколкото Рафи Уитбърн някога се бе проявявал.
През годините тя често се бе питала за миналото на Робин. Подозираше, че е незаконна издънка на благородно семейство, израснал и възпитан сред джентълмени, но завинаги отстранен от редиците на висшето общество. Това обясняваше нежеланието му да се върне в родната си страна. Тя обаче никога не бе търсила потвърждение на предположението си, а и Робин не й бе предоставял такава възможност. Макар че в много отношения си приличаха, не говореха за някои неща.
— Впрочем предложението ти да изкушавам дука с неустоимия чар на тялото си напълно пропадна — добави тя кисело. — И да бях красива колкото Елена Троянска, или грозна като мадам дьо Стал, все едно. Благородният ум на дука стои над глупости като съблазънта, когато става дума за интересите на негово британско величество.
В крайна сметка я бе целунал единствено за да установи самоличността й.
— Той просто има свръхчовешки нерви. Като те гледам в тази рокля, се изкушавам да заключа вратата и аз самият да те преборя с целувки.
Маги погледна настрани, очевидно нежелаейки да се захваща с онова, което се криеше под закачливия му тон.
— Преди да се върна в Англия, ще си поръчам цял куп рокли, които да ми стигат до брадичката. Скучно е мъжете все да говорят за гърдите ти, вместо за лицето ти.
Робин отново стана сериозен и продължи:
— Защо Кандовър е направил такова необикновено нещо: да върне тялото на баща ти в Англия? Сигурно е било много трудно.
— Предполагам.
Маги се колебаеше дали да разкаже на Робин своята история с дука. Реши се да каже част от истината и отвърна:
— Той и баща ми бяха приятели.
И преди Робин да настои за повече подробности, продължи:
— Сега можеш вече да научиш за спешната работа, с която ни натовари Кандовър.
Тя му предаде в общи линии какво бе казал Рафи за възможния заговор в парижките дипломатически среди. Накрая му даде и листа, който лорд Стратмор бе изпратил до нея, и двамата с Робин го прочетоха.
— Ако Стратмор е прав, това е дяволски сериозна работа — каза строго Робин. — Имало е и други заговори, но винаги от незначителни хора, далеч от центъра на властта. Този заговор изглежда различно.
— Знам — рече тя замислена. — Вече се сещам за няколко имена, които мога да имам предвид като душа на този заговор.
— И аз се сещам, и то за хора, които не можем да обвиним без непоклатими доказателства, дори ние самите да сме сигурни.
— След като и двамата се посъветваме с информаторите си, това може да намали списъка с възможните заподозрени.
— Или да го разшири. Можем само да се захванем за работа и да се надяваме на най-доброто. — Той пак погледна писмото. — Нарушаваш заповедите, според написаното тук не бива да държиш връзка с никого от делегацията с изключение на Касълрий и Уелингтън. Ами ако аз съм слабото звено на Стратмор?
— Глупости — възпротиви се тя. — Той има предвид редовните членове на делегацията, не тебе. Ти си работил със Стратмор повече от мене.
Робин стана и поклати глава с предизвикателно съжаление.