Но когато зави зад ъгъла и излезе на Парк лейн, в главата му се завъртя тягостната мисъл, че от себе си е малко повече разкрил, отколкото бе добре. За щастие Джослин нямаше да започне да разнася историята, още по-малко пък Рафи.
Спря двуколката пред дома си на Бъркли скуеър, размишлявайки мрачно, че отново трябва да си търси любовница. В седмиците след края на последната си любовна афера не бе успял да намери жена, която да го заинтересува, фактически бе започнал да се чуди дали да не се откаже от благосклонните дами от собствената си класа и да си наеме куртизанка. По-лесно щеше да бъде да поддържа професионална наложница, но подобни жени обикновено бяха алчни и невъзпитани, а често пъти и пълни с болести. Тази перспектива никак не го привличаше.
Затова бе така очарован, когато миловидната Джослин Кендал деликатно го бе осведомила, че се е омъжила само за пред хората и си търси разнообразие. Винаги й се бе възхищавал, но се бе държал на разстояние, защото закачките с невинни създания решително бяха против правилата му. През седмиците, прекарани в провинцията, мислите му често се бяха връщали към нея, затова й се обади веднага щом се върна в Лондон. Уви, през времето, изминало, откакто му бе отправила дискретната си покана, тя като че ли се бе превърнала в обожаваща, макар и объркана, съпруга. Рафи трябваше да си потърси нещо другаде.
За да облекчи потиснатото си състояние, той се поздрави, че е успял да се измъкне така леко от нещо, което би могло да се превърне в извънредно неприятна афера. Би трябвало да внимава повече, а не да се забърква с такава вятърничава романтичка. В действителност той внимаваше, но тя бе наистина нещо свежо, най-привлекателната жена, която бе срещал в последните години. Приличаше по-скоро на…
Той рязко прогони мисълта. Беше се завърнал толкова скоро в Лондон не за да флиртува, а защото бе получил съобщение от приятеля си Люсиен, който искаше да поговорят по работа. Фактът, че ставаше дума за делата на граф Стратмор, подсказваше, че неговите малки проекти обикновено биваха доста интересни.
Където и да отидеше, положението на Рафи му даваше достъп до най-високите слоеве на обществото, а с годините този факт го бе направил полезна част от обширната разузнавателна мрежа на неговите приятели. Рафи се бе специализирал да играе ролята на куриер, когато официалните канали не бяха достатъчно поверителни, но в същото време бе направил и някои дискретни проучвания сред богатите и силните.
Рафи вкара двуколката в конюшнята на двора, надявайки се, че Люсиен този път ще има за него нещо дяволски забавно.
Люсиен Феърчайлд наблюдаваше развеселен как дук Кандовър си пробива път през претъпканата гостна. Висок, мургав и властен, Рафи идеално подхождаше за ролята на аристократ и че можеше да бъде актьор, а не истинско произведение на класата.
Понеже беше така театрално красив, нямаше нищо чудно в това, че всички жени в стаята го следваха с поглед. Люсиен лениво се зачуди коя ли ще е следващата в дългата редица от бляскави дами, споделяли леглото на Рафи. Дори Люсиен, специализирал се в доставянето на информация, трудно проследяваше нишката.
От вниманието на Люсиен не убягна, че Рафи си послужи с прословутия си леден поглед, за да обезкуражи три нахални нищожества. Но когато дукът най-накрая стигна до приятеля си, хладната му представителна фасада се смекчи от топла усмивка.
— Толкова е хубаво да те видя, Люс. Съжалявам, че не можа да наминеш към Бърн касъл това лято.
— И аз съжалявам, но в Уайтхол беше лудница.
Люсиен обгърна с поглед стаята, даде дискретен сигнал на друг мъж и продължи:
— Нека намерим по-тихо място и да поговорим за новините.
Той изведе Рафи от гостната и двамата се упътиха към един кабинет в задната част на къщата.
Седнаха и Рафи прие една пура от домакина.
— Предполагам, че искаш да ме пратиш някъде.
— Правилно предполагаш. — Люсиен поднесе свещта първо към пурата на Рафи, после към своята. — Какво мислиш за едно пътуване до Париж?
— Звучи идеално. — Рафи задърпа от пурата, докато накрая тя започна да гори равномерно. — Напоследък се отегчих.
— Това няма да е отегчително… пътуването е свързано с жена, която създава притеснения.
— Още по-добре — Рафи дръпна дълбоко от пурата, после остави дима бавно да се процеди през ъгъла на устата му. — Аз да я убивам ли, или да я целувам?
Люсиен се намръщи.
— Първото със сигурност не. А колкото до второто… — той сви рамене, — оставям на тебе да решиш.