Мъже, които имат тайни, са предпазливи спрямо мъжете, но често пъти учудващо нехайни в присъствието на жени. Камериерки, миячки, проститутки и други жени с ниско обществено положение често пъти имаха възможност да следят събитията, а Маги притежаваше безспорен талант да ги убеждава да й се доверят.
В Европа беше пълно с жени, изгубили бащи, съпрузи, синове и любовници в Наполеоновите войни. Много от тях охотно предаваха информация, с която биха могли да допринесат за мира. Някои искаха отмъщение не по-малко от самата Маги, други бяха разорени и отчаяно се нуждаеха от пари. Всички те заедно съставляваха онова, което Робин наричаше милицията на Маги.
Извънредно важни документи биваха хвърляни наред с отпадъците в кошчетата за боклук, ценни писма оставаха в джобовете на дрехите, давани за почистване, мъжете се хвалеха с постиженията си на покорените от тях жени. Маги издирваше жените, които имаха достъп до подобни сведения, споделяше радостите и скърбите им, понякога им даваше пари, за да хранят децата си дори когато нямаха да й продадат никаква информация.
В замяна на това предаността им към нея стоеше над всичко, което биха могли да спечелят. Нито една не я беше предала, а много от тях бяха станали нейни приятелки.
Откакто бе загубила баща си, Маги почти през цялото време бе живяла в Париж, дегизирана като скромна вдовица с безвкусно подбрани дрехи и сиромашка шапка, скрила блестящата й коса. Когато беше свикан Виенският конгрес, тя си бе възвърнала естествения вид и бе заминала за Виена като графиня Янош, движейки се в естествената за дипломатите среда.
Когато Наполеон избяга от Елба и предяви претенции да му върнат короната, тя веднага се върна на поста си в Париж, за да може да праща информация в Лондон. След Ватерло повечето дипломати и безделници, навъртащи се около конгреса, отново се бяха прибрали в Париж, затова тя възкреси графинята и нае къща, достойна за нейния ранг. Но вече се уморяваше да бъде някоя друга, различна от самата себе си.
Робърт Андерсън бе играл много роли през годините. Беше й помогнал да установи прикритието си, осигуряваше й пари, за да живее охолно и да плаща на информаторките си. Той бе създал и каналите й за връзка, а това никак не бе лесно, когато континенталната система на Наполеон беше затворила почти всички европейски пристанища за британците. В различни периоди тя пращаше информация през Испания, Швеция, Дания, дори Константинопол.
Налагаше се Робин да пътува много често. Маги се досещаше, че понякога сам пренася извънредно важни съобщения до Англия, пресичайки тайно Ламанша с помощта на контрабандисти. Почти една трета от времето си прекарваше с Маги, но между посещенията му минаваха месеци. Работата му бе далеч по-опасна от нейната и тя винаги си отдъхваше, когато го видеше жив и здрав.
Защото през по-голямата част от тези години те бяха любовници. Дори в началото, когато отчаяно се нуждаеше от вниманието му, тя съзнаваше, че онова, което изпитва към него, е само приятелство и благодарност, а не романтична любов. Но бе продължавала, наслаждавайки се на топлотата и физическото удовлетворение, което и двамата получаваха. Той беше нейният най-добър приятел, човекът, на когото тя вярваше най-много на света, братът, когото никога не бе имала.
И една сутрин преди три години тя се бе събудила с твърдото убеждение, че приятелството не е достатъчно и че е дошло време да сложат край на връзката си. Толкова много дължеше на Робин и толкова много държеше на него, че й беше дяволски трудно да му каже, че вече не иска да споделя леглото му.
Той обаче винаги се бе проявявал като извънредно внимателен любовник и я разбра. Когато му изтърси всичко наведнъж, той за момент застина. След това спокойно заяви, че не би искал да я задължава да прави нещо, което я кара да се чувства неудобно.
Останаха си приятели и продължиха да работят заедно. Той все още живееше с нея, когато биваше в Париж. Разликата беше, че сега за него имаше отделна стая.
Фактът, че Робин толкова толерантно бе приел промяната в отношенията им, потвърждаваше това, че и той я смята повече за приятел, отколкото за партньорка в живота. Макар че бе предложил да се ожени за нея скоро след като й бе спасил живота, тя знаеше, че бе приел отказа й с облекчение.
И все пак, макар никога да не се бе съмнявала, че е направила точно това, което трябва, леглото й бе студено и самотно. Без съмнение точно затова Рафи й се бе видял така зашеметяващо привлекателен. Тя побърза да отклони мислите си в друга посока.