— Предположението ти е правилно. Има някои неща, за които трябва да поговорим, а това ми се стори най-бързият и дискретен начин.
— Много добре. Би ли приела да пийнеш с мен един коняк? — Тя кимна утвърдително, той наля две чаши и седна на стола вдясно от посетителката си. — Какво си открила?
Тя въртеше разсеяно чашата с бренди.
— Моите източници сочат трима основни заподозрени и няколко второстепенни. Всички те са видни мъже, такива, каквито обикновено не попадат под подозрение. Всеки от тях има способност и мотиви да планира такъв род заговор.
— Възхитен съм от твоята експедитивност. — Той отпи от брендито. — Кои са твоите заподозрени?
— Без да ги подреждам по важност, един прусак, полковник Карл фон Ференбах, и двама французи, граф дьо Варен и генерал Мишел Русе.
— Какви мотиви биха могли да имат?
— Граф дьо Варен е ултрароялист, близък сподвижник на брата на крал Луи, граф д’Артоа. Сигурна съм, че знаеш, граф д’Артоа е фанатичен реакционер. Той и приятелите му емигранти искат да изтрият всякаква следа от революционен дух във Франция и да я върнат назад към стария режим. — Тя изрази раздразнението си с един галски жест. — Това наистина е невъзможно, все едно човек да иска да спре прилива, но те никога няма да го разберат. През последните двайсет години Варен обиколи цяла Европа по съмнителни роялистки дела. Някои от последните му проекти го правят достоен да влезе в нашия списък.
— Разбирам. — Високите й скули бяха невъзможно патетични под светлината на свещта, кичури златиста коса, изплъзнали се изпод шапката, огряваха лицето й, смекчавайки грубостта на облеклото й. Рафи с мъка си наложи да се съсредоточи върху това, което му говореше тя. — Ако този заговор идва от ултрароялистите, кой според тебе ще е мишената?
— Може да ти прозвучи налудничаво — каза тя нерешително, — но може би Варен иска да убие самия крал Луи, за да може граф д’Артоа да заеме трона.
Предположението накара Рафи да подсвирне. Това беше грозна мисъл, но като се вземеше предвид нестабилността на Франция в този момент, май всичко беше възможно.
— А другите французи?
— Русе е бонапартист. Роден е в семейството на хлебар и е станал един от най-видните френски генерали. Той е корав и смел, предан на Наполеон и на революцията. Сега е в щаба на Талейран и се занимава с въпроси, отнасящи се до френската армия.
— Кой ще е най-вероятният му прицел?
Тя вдигна рамене.
— От негова гледна точка почти всяка видна личност от съюзниците, защото това в края на краищата ще доведе до много по-неприемлив мир. Ако се случи нещо на някой от видните умерени дейци, радикалите ще имат унижението, което се стремят да постигнат.
— И Европа отново ще започне да воюва след година-две — намръщи се Рафи. — Уелингтън би бил най-подходящата мишена. Не само всички го уважават, но и всички знаят, че няма да вземе никакви предпазни мерки, защото смята, че ще изглежда като страхливец, ако започне много високо да оценява живота си.
— Дори един вълшебен живот може да си има край — заключи сухо Маги. — Ако му се случи нещо, Британия ще предяви претенции към Франция също толкова категорично, колкото го правят прусаците.
— Като заговорихме за прусаците, какво ще кажеш за полковник фон Ференбах?
Маги допи коняка си, стана и напълни отново двете чаши. Рафи се възхити от начина, по който тесният панталон прилепваше по стройните й хълбоци и бедра. Някога, когато тя се обличаше само в женски дрехи, той не бе могъл да разбере какво пропуска.
Без да съзнава, че е станала обект на подобен оглед, Маги седна и започна:
— Фон Ференбах е типичен прусак, което означава, че чисто и просто съвсем недвусмислено мрази французите. Беше помощник на маршал Блюхер, а сега е военен аташе в пруската делегация.
— Всички прусаци ли изпитват такава омраза към Франция?
— За британците е по-лесно да действат въздържано, отколкото за другите съюзници — започна тя внимателно. — Като имаме предвид колко жестоко са страдали европейските народи, нищо чудно, че руснаци, прусаци и австрийци искат да накарат Франция да си плати. Франция е посяла ветрове и сега жъне бури.
Рафи знаеше причината, поради която тя изпитваше съвсем лична омраза, и запита:
— Как според тебе може да бъде третирана Франция?
Маги погледна нагоре, сивите й очи гледаха студено и твърдо.
— Ако Наполеон стоеше пред наказателен взвод, самата аз щях да дам заповед за стрелба. Но някой трябва да спре омразата, иначе това ще продължи безкрай. Касълрий и Уелингтън имат право, че ако бъде унищожена гордостта и силата на Франция, това ще създаде друго чудовище, срещу което пак ще трябва да се борим. Ако се случи нещо на един от тях двамата…