Тя красноречиво вдигна рамене. Рафи разбра жеста й.
— Те двамата и цар Александър единствени са застанали между Франция и жадната за отмъщение Европа. Мислиш ли, че Ференбах може да иска да убие един от тези трима души?
— Мисля, че ще е по-заинтересован да удари по Талейран или Фуше — отвърна тя. — Те са французи, които са служили и на революцията, и на роялистите, а сега водят преговорите от страна на Франция срещу четирите съюзнически държави. Един почтен прусак би трябвало да ги ненавижда заради ренегатското им поведение.
— Сега, след като ми преподаде урок по политика на конференцията, какво ще правим?
Маги почувства как стомахът й се свива; това, което й се бе сторило разумно, когато говореше с Робин, сега изглеждаше като удивителна глупост.
— Направени са тайни разследвания, но трябва да следим и по-отблизо нашите заподозрени. Аз имам таланта да надушвам мошениците и бих могла да отгатна кой е нашият човек, ако поговоря с всеки от тях.
Тя крадешком изтри изпотена длан в бедрото си.
— Колкото и да ми е противно да си го помисля, ще е полезно ние с тебе да се престорим, че имаме връзка. По такъв начин ще можем да се движим в дипломатическите среди на публичните събития, където се водят повечето неофициални преговори. Тебе ще канят навсякъде и можеш да ме водиш със себе си като твоя любовница.
Ужасно развеселен, той вдигна тъмните си вежди.
— Разумно предположение, но ще можеш ли да понесеш да прекарваш толкова много време с мене?
— Мога да понеса какво ли не — отвърна тя хапливо, — независимо колко ужасно ми се вижда.
Настроението й не се подобри от това, че той се разсмя на висок глас.
— Улучи безпогрешно! Но това доказва моята гледна точка. Мислиш ли, че ще можеш да се въздържиш и да не забиеш ноктите си в недостойната ми плът?
Тя се изправи и каза с мила интонация:
— Пред хората ще се държа точно така, както се очаква от една безмозъчна, оглупяла от любов, женска.
— Само такава ли ще се заинтересува от мене? — Той също стана и в сивите му очи заигра усмивка. — А как ще се държиш на четири очи?
Маги се изруга наум, задето беше допуснала да се разкрие. Опитваше се да води разговора така, сякаш и двамата са професионални шпиони без никакви минали общи истории, но вече не можеше. Двамата с Рафи се познаваха болезнено добре и това винаги щеше да стои помежду им.
Искаше да избяга, защото знаеше, че изпада в опасно положение. Не физически, макар че той бе застанал на не повече от метър и се извишаваше над нея; на този проклетник никога нямаше да му се наложи да прибегне до сила. Само трябваше да се усмихне с онази своя ленива пленителна усмивка точно както го правеше сега…
За да не отстъпи, тя подметна сухо:
— Няма да има никакво „на четири очи“. Става дума за чисто професионален ангажимент.
— Ако мислиш, че става дума само за професионален въпрос, значи си глупава, а не мога да повярвам на такова нещо — отвърна той. — Колкото и да не ти харесва, трябва да се съобразяваш с факта, че между нас има нещо.
Той пристъпи напред и полека я прегърна.
Дори съзнавайки, че той се готви да я целуне, тя не направи никакво движение. Когато устните им се срещнаха, в нея забушуваха вихри — инстинктивно желание да избяга презглава и още по-дълбок инстинктивен подтик да се отпусне в прегръдките му.
Някъде дълбоко в съзнанието й един хладен, разумен глас казваше, че Рафи е прав; щом трябва да се представят убедително като любовници, необходимо е да не се притесняват един от друг. А това нямаше да бъде възможно, ако тя подскачаше като подплашен заек всеки път, щом той я докоснеше.
Само това оправдание й трябваше, за да отговори на целувката му. Обви ръце около шията му и се притисна до него. Независимо от изминалите години топлината и силата на здравото му тяло бяха тревожно познати, също като допирът на езика му и слабият му неповторим аромат на мъж. Но тогава тя беше невинна, а той — нежен, закрилящ млад ухажор. Сега и двамата бяха зрели, опитни в страстта и желанието се разгаряше в тях като подпалено от мълния.
Той леко изстена и притисна хълбоците й плътно до себе си. Желаеше я толкова силно, колкото и тя него, може би дори повече. Знанието й даваше чувство за сила. Той беше започнал, затова на нея оставаше да реши кога да свърши. Но не точно сега, не когато допирът му прогонваше студа и самотата.
Тя неволно въздъхна, когато той погали гърдата й. Зърното й щръкна, по тялото й започна да се разлива гореща вълна. Той започна да разкопчава копчетата на ризата й. Усещайки как гърдите й болят от докосването на ръцете му, тя разбра, че не бива да остави това да продължава, защото иначе ще го накара да я отнесе в леглото. Само след миг, достатъчен да събере сила, тя се изтръгна от ръцете му и се отдалечи на няколко крачки, преди той да има време да реагира.