Той понечи да се приближи към нея, на лицето му бе изписан копнеж. Тя го спря с рязък жест, който означаваше недвусмислен отказ. И каза с възможно най-студения си глас:
— Досадно е човек да бъде привлечен от някого, когото не харесва особено много, но това ще ни помогне за нашия маскарад. Ако ме гледаш така пред хората, никой няма да разбере, че връзката ни е само преструвка.
Рафи спря насред път. В мига, преди отново да надене маската на самообладанието си, тя прочете в очите му гняв и може би нерешително възхищение.
Но никое от тези чувства не пролича в гласа му, когато й отговори по също толкова студен начин:
— Ако реагираш така следващия път, когато те целуна, връзката ни ще стане съвсем естествена.
— Няма да отрека, че те намирам привлекателен, но страстта не е мой господар, затова се подготви по-добре за разочарованието. — Тя се усмихна хитро. — Ако мислиш, че ще загубиш самообладание в мое присъствие, предлагам да се свържеш с хотелските камериерки. Без съмнение някоя от тях ще пожелае да облекчи разочарованието ти.
— Мога да се справя по-добре от камериерка — отсече той. — И не се тревожи за самообладанието ми. Налага ми се да се срещам с жена, която може да ме превърне в пощурял от страст дивак.
Като прецени, че е време да приключи с това, тя извади от вътрешния си джоб един лист и му го подаде.
— Ето имената и описанията на седем други мъже, които също могат да бъдат заподозрени. Прочети го и го унищожи, преди да излезеш утре сутринта. Не ти ги споменах, защото не исках да те обърквам с прекалено много информация, но трябва да имаш всичко предвид, ако се срещнеш с някого от тях.
Рафи хвърли един поглед на листа. Сорбон, Дитрих, Льомерсие, Драйфус, Тен, Сибур и Монкан. Той остави листа настрана, щеше да се занимае по-късно с него.
Маги каза:
— Утре вечер в британското посолство има прием в чест на пруската делегация. Фон Ференбах ще бъде там, затова трябва и ние да отидем. Адресът ми е булевард „Капюсин“ 17. Ще можеш ли да ме вземеш около осем часа?
— Ще дойда. Опитай се да бъдеш точна.
Неспособен повече да се въздържа да не зададе въпроса, който го тормозеше, Рафи добави:
— Впрочем какво мисли съпругът ти за твоите занимания?
— Кой?
— Граф Янош, разбира се.
Напрежението в стаята се стопи, когато в очите на Маги блесна едва сдържан смях.
— О, скъпият ми Андраш! — Тя сключи ръце пред гърдите си и носталгично премига с дългите си ресници. — Той беше несравним. Толкова красив в хусарската си униформа, с такива рамене!
— Жив ли е още този несравним граф?
— Уви, благородният му живот бе прекъснат в битката при Лайпциг. Или пък беше при Аустерлиц.
— Между тези две битки минаха девет години — изтъкна той. — Да не би през цялото това време да не си му отдавала дължимото или просто си решила, че не си подхождате?
Маги махна грациозно с ръка и вдигна палтото си, увивайки тъмните му дипли около раменете си.
— О, казват, че прекалено многото време, прекарано заедно, е пагубно за брака.
— Наистина ли така казват? — подметна той сухо и саркастично. — Защо имам чувството, че си толкова графиня, колкото съм и аз?
По пътя към прозореца Маги му се подсмихна дяволито през рамо.
— Аз поне имам възможността да стана графиня, което за тебе не би могло да се каже — подметна тя закачливо.
Докато тя отдръпваше завесите, Рафи отбеляза:
— Няма ли да е по-лесно да излезеш през вратата?
— По-лесно ще е — потвърди тя, — но трябва да си поддържам репутацията. Лека нощ, ваша светлост.
Тъмната й фигура изчезна зад завесите и в стаята нахлу свеж ветрец.
Рафи се приближи до прозореца и надникна навън. Тя беше изчезнала, но заловени за стената, наблизо растяха здрави диви лози. Не бяха особено голямо препятствие за пъргав човек.
Той поклати глава развеселен и пусна завесата. Тя беше хитра вещица, която искаше да го подлуди, но тази игра се играе от двама. Устните му се извиха в усмивка. Тя може и да си мисли, че е достатъчно силна, за да не позволи на страстта да я овладее, но той не беше особено сигурен в това.
Предстояха много интересни седмици.
Бяха вързали очите на англичанина за пътуването из парижките улици и той подозираше, че го въртят в кръг, за да го объркат. Стисна зъби, когато се сети за предстоящата среща. Човекът, който го бе повикал, бе известен единствено като Льо Серпан. Също като змията, чието име бе взел за свое прозвище, той будеше страх и благоговение у малцината, които знаеха за съществуването му. Англичанинът знаеше, че запознанството с Льо Серпан е опасно, но отплатата неизбежно бе свързана с рискове.